Малко остава до Бъдни вечер и края на постите. Тогава, знаем, на трапезата се слагат нечетен брой, все постни, ястия. Изумително е колко хора приемат с насмешка тази традиция, но знам, че има хора, които си казват: "Поне на Бъдни вечер да опитаме постно". Опитайте, опитвайте по-често!

Ден 36: Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус. На Игнажден тази година никой не стъпи у дома, нямаше ни целия ден. Дано това не е лоша поличба. По време на постите миналата година, прага ни прекрачи чистачката на входа. И тъй като имам добро мнение за нея, а и символизмът на професията й ми допада, реших, че е добра. Оправда се, честно казано.

Ден 37: В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя? Преди постите си мислех, че това самоограничаване води до истеричен копнеж, който изопчава смисълът на постите. Нима е добре един постещ човек да се измъчва ден и нощ за някоя пържола или препечена филийка с кашкавал. По време на постите се научих да се разделям с очакванията и предубежденията си и да отварям повече съзнанието си. А към края на постите разбрах, че този копнеж не е заради храната, а заради необходимостта силата да излезе навън, да се(те) освободи от именно тези очаквания.

Ден 38: Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима. Този ден е с обърнат поглед към семейството, с което споделяме коледната трапеза. Тази година имаше сняг много рано и стегна студ още през октомври. Тогава бях все път когато излизах навън, бях благодарна, че имам този светъл и топъл дом, в който ме чакат усмивки, глъчка и любов. Когато дойде Коледа и печките не спират да горят, текат уговорки, преговори, с близките - кой какво ще донесе, кой какво ще сготви, кога и как ще пътува - нима не е това смисълът на празника. Жал ми е за тези, които не могат да изпитат тази любов, която завърта поколенческото колело и ни сплотява. Жал, но не съжаление. Дано няма самотни и сами хора на Коледа, за това си струва човек да се помоли.

Ден 39 и 40: Край на Коледните пости. Равносметката. Празниците са удобен момент за равносметка, какъвто е и краят на поста за самите пости. Това бяха незабравими дни за мен, вярвам - и за вас, които ни четяхте. Мисля, че каквито и подбуди да има човек да започне да пости, те са добри, доколкото е решил да започне нещо ново, нещо, за което е чувал, че действа добре. Ако иска да се изповяда и причести, ако иска да се моли и да се изолира от телевизия и светски живот - нека, така е редно. Моите пости преминаха в конктекста на моят живот, семейството ми, работата и не можех да се отделя от тях - ето това би било лицемерно, особено, ако не си много религиозен. Вяра, от друга страна, е нещо отделно от религията. Тя е нещо, което не бих изложила публично и затова никъде не написах, че съм се молила на Бог, макар да се е случвало, разбира се.

Тези лични неща, които читателите не видяха, останаха като моя лична равносметка, по-съкровена, отколкото думите могат да изразят в пълния й смисъл. Равносметката от постите ми обаче продължава да се пише, защото тази година неколцина мои приятели ми казаха, че и те ще постят, някои заради мен, някои - защото така са решили. Но това, което споделям с тях като опит дава допълнителна стойност на това, през което преминах. И това е добро и ме прави щастлива.

Ако на някой от вас, читателите съм дала поне една идея за постно ястие, ако някой се е познал в думите ми или им се е възпротивил. Това е добро още повече,

“защото е трудно да споделяш с близки, но е още по трудно споделеното да направи непознатите близки.”

Нека Коледа бъде за вас топлината, уюта, мирът между всички любими ви хора! Да уважим и простим на по-възрастните, да благодарим, че има млади след нас и когато сме на трапезата заедно - дори за миг, но да усетим силата на семейството.

Весели празници!
Цвети