Всеки ден сякаш нищо не се променя, а като погледнеш назад нищо не е същото. Измина още една година. Запомни ли я с нещо? Има ли събитие, което веднага излиза в съзнанието ти? Пропиляно ли е това време тогава за теб.

Събудих ли чувство за празнота и безсмислие? Че животът отминава и един ден се събуждаме с чувството, че всичко е пропиляно. Децата, които сме били, са отстъпили примирено пред вялите възрастни, пленени от рутината. Събуди се, няма време за губене! Вземи всеки ден като дар, възможност, потенциал – да бъдеш, да се сбъднеш, да обичаш, да пътуваш, да се осъзнаваш.

“Хвани деня си и изстискай всичко от него – не с агресия и истерия, а с жажда. Така както той ти предлага тези възможности - щедро.”

Да грабнеш момента е да осъзнаеш себе си и мястото си в света. Да погледнеш с очите на страничен наблюдател живота си, но и с очите на твореца. Всеки ден творим себе си. Харесваме ли се? Това ли е животът, който искаме сега? А който искахме на 20? Нима мечтите ни като млади не са най-истински - без всички зрели мъдрости и примиренчески страхове?

Да грабнеш момента е да разбереш, че е време да бъдеш това, което си. И няма място за компромиси. Не и когато дните ни се скъсяват и с всеки дъх носим човек, който не харесваме и не познаваме. В който сме станали заради всички други, но не и за себе си. Умората да бъдем някой друг трябва да отстъпи на необходимостта да бъдем единствено себе си.

Да грабнеш момента е да се освободиш. От очакванията на другите към теб, от претенциите на семейството ти, от изискванията на обществото за морал, положение, образование, статус. Да се освободиш от вътрешните си заблуди – че си по-умен, по-добър и по-уникален. Да се освободиш и да приемеш, че има и други уникални е добре, че ги има, защото те вадят най-доброто от теб.

Да грабнеш момента е да пуснеш миналото. То е било, но няма власт над нас. Колкото по-скоро повярваш в това, толкова по-скоро ще се освободиш от вината и тревогата. Ние сме това, което сме днес – мигът, когато вдишваме и издишваме. Миналото не ни дефинира, не ни завършва, ние чертаем сами и сега живота си. И нищо не е окончателно, най-добрата ни история се пише в момента.

Да грабнеш момента е да погледнеш смело бъдещето. Но без очаквания. Очакванията са като пружинка натегната в нас. Тя отчаяно иска да се освободи, но все нещо я спира. Напрежението обаче стои и се трупа. Това напрежение се превръща в неудовлетворение и невъзможност да видим красивите неща, които пропускаме около нас.

Да грабнеш момента е сляпата вяра, празната (но не напразна) надежда. Липсата на почва под краката ти, само която дава усещането, че летиш. Рискът, опасността, самотата от свободата и силата да я понесеш. Да бъдеш готов да страдаш и да отблъскваш хора, за да освобождаваш място за нови. В отчаянието се ражда най-чистата надежда.

Да грабнеш момента означава да не пренебрегваш моментите на съзерцание, на тихо вглъбяване и вглеждане. Истерията, която ни се налага - че трябва да бъдем постоянно забавлявани, да не търпим тишината и самотата, тя само маскира погледа ти, замъглява преценката ти. Не се страхувай да останеш сам в мълчанието на мислите си.

Да грабнеш момента е да погледнеш хората с любов, но и да се отдръпнеш от тях когато те задушават.Няма време да се губи, няма смисъл да се чака някой да се промени или да ти заслужи прошка. Приемаш, че хората имат своите граници и не е нужно да изпитват твоите. Разчисти тази част от живота си и покани в нея само хората, които си заслужават чашата чай и мигът споделено мълчание.

Да грабнеш момента е да отвориш сърцето си и това намерение да стане твое най-дълбоко убеждение. Не празни думи, не новогодишно пожелание. Да не става поредното вярно клише, а твоето ново свободно Аз, което казва на висок и ясен глас:

“Животът е кратък, мигът е всичко, а аз съм това, което искам да бъда. Без повече отлагане. От днес.”