Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

Време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

Време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

Време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

Време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

Време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

Време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

Време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.


Еклисиаст е една от книгите на Стария завет, писана, според различните теории, между 4-2 в. пр. Хр. В нея става дума за тленността на земното пред небесното, за суетата на живота и на земните ни дела. Една от теориите е, че е писана от цар Соломон, авторът се нарича "син Давидов". Според други е писана от неизвестен автор в отговор на елинистичния мироглед - наслада тук и сега, щастлив живот на земята, отдаване на веселие и безгрижие. Книгата е един от символите за библейска мъдрост и е в пълно съзвучие с останалите книги от Стария завет.

"Суета на суетите и всичко е суета" са може би най-известните думи от Еклисиаст