Бели рози, стар часовник, първа среща с теб.

Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами в дъха ми. Смутен, накъсан, нетърпелив да те види. Сладка тръпка от очакване, вероятни сценарии, репетирам думи...

(Защо ми подари тези рози? Защо ме задължи така, какво ми обеща с тях?)

Сумрак и хлад настана, но няма да стоя сама в тая стая. Ще разкъсам паяжината на мрака и ще стана рязко, защото белите рози издадоха своята тайна. Ще си облека роклята, която, вече знам, ще ти стане любима. Ще си вдигна косата, както, вече знам, ще обичаш да разваляш. Ще се усмихна така, както, вече знам, ще изтръпваш. А ето как ще разшириш зеници от чувството, което ще събудя. Което розите събудиха в мен.

Бели рози, стар часовник, първа среща с теб.

Автор на снимката е едно от момичетата на Hera.bg - Кристина Илиева. Благодарим ти за споделеното!