Често когато говорим за любов, имаме предвид единствено романтичната. Страстта, романтиката, нежността, сексът - сякаш с това се изчерпва тя, сякаш няма по-силно чувство, по-завладяващо. Фиксирането ни обаче в тази любов ни поставя един капан, в който влизаме с удоволствие - толкова голям е залогът.

“В търсене на единствената, ослепяваме за другите видове любов.”

Невъзможността понякога да намерим тази любов, страстната, или тя да намери нас - две еднакво грешни стратегии, ни кара да изпитваме най-страшното нещo, поне така ни се струва - самотата. Това е нещото, което избягваме с цената на всичко - мимолетни връзки, зависимости и нездрави отношения с другите. Празнотата се опитваме да запълним отчаяно, скачайки от човек на човек, от тръпка на тръпка, все търсейки, все надявайки се. А всъщност не разбираме, че любовта е голямо съкровище и ние ровим само на повърхността й, където блести най-силно. Но там, където блясъкът е фалшив, утеха винаги има. И ние сме достойни и заслужаваме да се изпълним с тази любов. Не да я притежаваме или завоюваме, а да се оставим тя да ни обеземе.

Любовта у дома. Най-първата, най-важната. Основата и спътникът до живот. Семейството е извор на толкова много любов, а ние толкова рядко го оценяваме. В началото е гушкането на мама, игрите с тати, баба, дядо. Когато ни държат за ръка, докато пресичаме, ръката на челото, когато вдигнем темепература, отбелязването на вратата колко сме пораснали. После идва наш ред - колелото се завърта и виждаме родителските радости и грешки, разпознаваме ги като свои. Прощаваме и продължаваме да плетем нишката на любовта отново и отново. Нищо не бърка толкова дълбоко в душата, както липсата на тази любов, никой никога няма да ни нарани толкова дълбоко и никой никога няма да ни утеши и спаси от жестокия ден.

Любовта между братя и сестри. Децата, които са сами в семейството, не могат да оценят какво е да имаш брат и сестра. И никой приятел не може да се сравни с тази връзка. Братът и сестрата са хем от нашата кръв, хем са като приятели. Те ни познават най-дълго и ще бъдат с нас най-дълго. Съюзници и врагове, но все заедно, все в мислите ни и ние никога няма да сме сами и винаги ще имаме съюзник. Децата ни ще растат заедно, родът ще се разклонява, а в основата му ще седят две хлапета, които ядат сладолед пред вкъщи.

Приятелската любов. Приятелят е една душа в две тела. Да имаш скъп приятел е като да имаш рядък дар. Сродна душа, влюбена в твоята собствена, оглеждаща се в нея, но правдиво и без илюзии. Толкова видове приятелства, колкото сме и хората по земята. Имаме такива от детинство, такива от различните етапи на живота, но останали в тях, а и такива, с които е- сега сме се запознали. Да срещнеш приятел в непознат е като да се влюбиш, но без ограниченията и условията на страстта и секса. От душа към душа.

Любовта има много лица, но не е задължително да са човешки. Изкуството, природата, науката, хобитата ни, дома ни, градината - всичко, което ни вдъхновява и изпълва с възхищения и възторг само от това, че съществува и ние сме там, за да го видим и усетим. А някои хора имат само този източник на любов. Великите музиканти и художници, отдадените фотографи и учени. Дали, ако бяха щастливи в любовта, страстната, биха били толкова добри в областите си?

И така, какво остана за страстната любов в едно сърце, пълно с толкова много друга? Всичко, абсолютно всичко. Каквото и да преживяваме, както и да го наричаме, ще търсим своята страстна любов. И всеки ще има какво да добави за нея. Един намират в нея излизането от обикновеното, други - търсят пристанището си. Едни ще искат приключенията и свибидата, други - човекът, с когото да остареят. От първите стрели с очи, първите случайно докосвания и смутени погледи. До сливането на телата в едно безкрайно цяло, сливането на душите в едно безкрайно измерение.

Любовта е всичко това, тя е смисълът, тя е пътят, не целта. Тя е всичко около, в и зад нас. Има дни, в които липсата на някой, който можеш да целунеш и прегърнеш, е влудяваща, да. А за да не усещаме тази липса, трябва да се изпълним с любов, любов във всички измерения, с лица човешки и без тях. Просто любов.