На една жена много не й вървяло в живота, все проблеми, все грижи и се чувствала напълно безпомощна. Отишла за съвет и утеха при баща си:

- Уморих се, тате, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили... Какво да правя?

Вместо отговор, бащата поставил на печката три купички с вода: в едната пуснал морков, в другата сложил яйце, а в третата изсипал кафе. Поговорили известно време, а после извадил от водата моркова и яйцето и налял в чашите вече свареното кафе.

- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.

- Яйцето и морковът се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.

- Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни - твърдият морков след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втърди.

“Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднакво неблагоприятно обстоятелство ”

Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди...

- А кафето? – попитала дъщерята.

- Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка.

“Има хора особени, специални, които не се променят по силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства”

и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации...