Историческите възстановки, набрали сила в новите времена, са странна смесица от аматьорски театър, историзъм, възрожденски плам и много умиление. Вариациите на онова, което се показва пред публика, са различните фестивали, битки, панаири, спектакли, събори, живи картини и разбира се - класическите възстановки.

Някои се отнасят с пренебрежение към явлението заради често пъти наивизма на показваното. Други изтъкват, че има случаи, когато продукцията е превърната в шоу и бизнес. За повечето участници обаче това е хоби, в което влагат много лични средства и време. А за някои е истинска кауза - правят проучвания на епохата, колекционират материални вещи от съответния период. За Общината на съответното място е още един начин за реклама на културния туризъм, а за нас - истинско зрелище, което ни доближава до "живата" история, а не до тази в учебниците.

А щом човек влага душа и сърце в нещо позитивно и това го прави духовно богат, как можем да възразим? Мнозина изучават материалния свят на епохата с педантизма на учени – точното оперение на стрелите, как да изглежда всяка халка на ризницата или всеки бод на шева. Изследват се снимки, изучават се историческите извори, проучва се материалното наследство в музеите.

Имам познат от малък български град, който колекционира стари оръжия. На тавана на къщата си е направил истинска мини галерия от пушки, саби, ками, чифтета пищови и всякакви пушкала от възрожденско време. Купува ги от близо и далече. Оказва се твърде много са сънародниците, които имат захвърлени по тавани и мазета по селските си къщи всякакви ръждясали оръжия. Пак от потъналите в прах сандъци е издирил или купил пълно хайдушко одеяние – как да не се възхитиш на подобна позитивна енергия? Друг мой познат обикаля цялата страна, където чуе, че ще има историческа възстановка и води цялото си семейство на спектакъла. Това се е превърнало в част от живота му.

Независимо колко успешни или не са различните възстановки, уважение заслужава ентусиазмът на хората, избрали по този начин да вграждат душата си в нещо, което според тях си струва. От обикновени потребители на историята – четене на книги, разговори, спорове, дискусии, те са се превърнали активни пре-създатели на миналото.

Оживяването на исторически епизоди най-малкото има възпитателен смисъл – на първо място за най-малките, но и за всички съвременници, особено във време на често срещани нихилизъм и отрицание на ценности. Родители водят за ръка децата си и заедно с тях търчат по хълмове и поляни, където се разиграват битки и сражения, за да видят наследниците им на живо кое как е било.

По-известните исторически възстановки

Третият щурм при Плевен или връщането на сабята на Осман паша пак там,
Триумфът на Тервел след възстановяването на Юстиниян II като император с официално посрещане на кан Тервел в областта Загоре в Стара Загора,
Военен сбор в лагера на Траян Деций в крепостта Абритус край Разград,
Защитата на Шипка,
Фестивал на фолклорната носия в Жеравна,
Първа пушка в Копривщица – традиционно отбелязване на Априлското въстание
Последната битка на крал Владислав Варненчик край Варна
Засадата в местността Костина, където е убит Бенковски

Миналото оживява - къде по-наивно, къде направено по по-професионален начин. Повечето - зрители, малцина - участници, искаме да направим това минало уж по-ясно, по-различимо и разбираемо. Колкото по се взираме обаче, май понякога постигаме обратния ефект. И без да разберем, в напъна за достоверност, току виж сме създали някакъв нов, различен, наш си образ. Ала истината постижима ли е въобще, след като дори и съвременниците на историческите събития са виждали и тълкували случващото се по различен начин?