Преди години, когато ние бяхме деца, гледката на баща, бутащ бебешка количка, беше такава рядкост, че събираше учудени погледи. Стриктното разпределение на ролите в семейството отреждаше грижите за дома на жената, а децата някак по подразбиране се зачисляваха към домашните ангажименти.

В наши дни сякаш нещата са се променили. Независимо, дали е следствие на феминистката борба за равноправие между половете, дали жените се промениха или мъжете проумяха, че „женската“ работа няма да ги направи по-малко мъже, но е факт, че мъжете заемат все по-активна роля в отглеждането на децата си и в домакинството. Сякаш понятието „женска работа“ се размива и губи категоричността, с което се приемаше преди време.

Факт е, че има много повече литература от областта на психологията, медицината, алтернативните и езотеричните учения за родителството и мъжът освен че иска, но може и да се научи как да бъде по-добър баща и как да участва в живота на децата си.

Вече на всички е ясно, че задълженията на бащата не свършват с това да вземе бебето и майка му от родилния дом, нито финансовата помощ при отглеждането на наследниците е достатъчна, за да изчерпи задълженията на таткото. Мъжът взема дейно участие и живо се интересува от всеки етап в израстването на децата му, защото така трябва и защото му е приятно. И защото иска да бъде важна фигура в живота на децата си.

И добре, че е така. Ролята на бащата в семейството е от изключително значение за всички членове. Примерът, който той дава на децата си, изгражда светогледа им и модела на семейство, който те ще изградят след време, когато сами станат родители. Таткото задава модели за мъжественост за момчето си и модели за идеал за мъж при момиченцето. Онзи тънък момент, наречен „възпитание“, се случва независимо от всичко, дори възпитаващите да не го осъзнават - техният пример е най-безпощадният модел на подражание, дори думите им да казват друго.

Ако майката чувства партньора си като партньор в истинския смисъл на думата и що се отнася до грижите за децата, успява да приеме с по-голяма лекота промените, с които е свързано майчинството, а факта, че има пълноценна отмяна и позволява да не загуби напълно социалните си контакти и ангажименти.

Правейки сравнение с бащите от преди няколко десетилетия, става ясна положителната промяна - ролята на таткото вече няма нищо общо с онзи патриархален образ на строг и дистанциран родител, към когото децата изпитват страхопочитание. Въпреки това процесите на промяна са бавни и тромави, особено в нашата балканска държава. Това е очевидно и що се отнася до решенията на институциите, що се отнася до родителски права - уж двамата родители са равни, но когато става въпрос за попечителство, бащата може да получи такова само в извънредни ситуации. А и дали самия баща би искал да поеме основната грижа за децата при евентуална раздяла с майката? Въпрос, на който всеки баща трябва да даде честен отговор, поне пред себе си.

Кой е този "модерен баща"?

Абстрахирайки се от думата „модерен“, която в случая се използва само за да бъде дистанциран от патриархалния тип родител, познат на всички ни, бащата на новото време е този, който знае гестационната седмица, в която е бременната му жена. Или поне знае какво е това гестационна седмица.



Той се интересува от състоянието на мама и бебе, иска да усети кога рита, говори му или има свой начин да изрази вълнението си. Знае колко уморена се чувства тя вечер и не се срамува да приготви вечеря за семейството, да сложи и вдигне масата, а след това дори да масажира отеклите и стъпала.

Модерният баща се интересува от терзанията на жена си за това по какъв начин да се появи на белия свят детето им и я подкрепя в решението и. Говори с лекарите и знае точно толкова, колкото и тя, предимствата и рисковете при естественото раждане и цезаровото сечение- не заради друго, а за да бъде адекватен събеседник.

Няма да изискаме от модерния татко да присъства на раждането - за много мъже това наистина е прекалено, макар да има и смелчаци. Но той самия иска да бъде наблизо - дори да не е в центъра на събитията, той чака с трепет първото изплакване на детето си...и не защото знае, че след това следва традиционната почерпка с приятели.

Знае ползите и предимствата от кърменето, подкрепя жена си в трудностите, през които минава този процес в началото и поема изцяло домакинстването, за да може майката и бебето да бъдат спокойни - защото единственото, което не може модерният татко, е да кърми. Всичко останало е възможно. Защото той така иска и защото така е нормално да бъде. Нали детето е създадено от двамата.

Татко е и на детската площадка, и на родителска среща, и навсякъде. Знае имената на най-добрите приятели, връзва панделки, поправя колелото, целува охлузени колене. Чете приказки, дори си преправя гласа на страшните места. Пее песнички, носи "на конче", танцува, но и пише домашните и прави диктовки.

И синът му след време ще бъде такъв татко. И дъщеря му ще има такъв мъж до себе си. Защото е възпитано в среда, в която това е нормалното поведение на татковците.

А ето как бащинството може да бъде и забавно