Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в област, която не само не е била "женска" територия през 19 век, но във Викторианска Англия е било направо нечувано.

Майка й умира млада, при раждането, и Анна остава изключително близка с баща си. Благодарение на достъпа му към съкровищата на Британския естествен музей и отличните му познания по ботаника, Анна получава много високо за времето си образование. Много повече - тя получава свобода и смелост да изявява талантите си.

През 1823 г. тя илюстрира превода на баща си на книгата „Систематика на безгръбначните животни” на Жан-Батист Ламарк. Детайлните изображения на черупките на мекотелите правят книгата изключително дело в областта на естествените науки. Признанието е огромно. Анна Аткинс и баща й са близки приятели с Хенри Фокс Талбът - пионер в областта на фотографията, изобретил калотипната фотография.

Анна използва този метод, когато решава да "заснеме" богата си колекция от изсушени растения. Тя използва хартия, обработена с железен амониев цитрат и техниката се нарича цианотип, заради цианово синьото, в което "снимката" се оцветява. През октомври 1843 г. тя издава "Фотографии на британското алгае: цианотипни импресии", която се счита за първата книга, илюстрирана с фотографии. За да се прави разлика между тях и истинската фотография, днес те се наричат фотограми.



За 10 години тя издава общо три тома от книгата, като днес те се считат за колекционерска рядкост. През 2004 година едно копие е продадено за 229,250 британски лири.