Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
21 март - Световен ден на болните от Синдрома на Даун
Hera.bg
Цвети Цанева
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички ни.
Националната Асоциация на болните от Синдрома на Даун в САЩ получава имейл от бременна жена, на която са установили с генетичен скрининг, че плодът страда от синдрома на Даун. Тя се пита - Какъв живот ще има детето й. Реакцията на Асоциацията е мигновена и посланието, което изпращат с краткия видеоклип, не е обърнато само към нея, а към всички нас, жени и бъдещи майки, учители, съседи, към нас като общество, което малко знае за ежедневието на болните деца и какво се случва с тях като възрастни.
Видеото е заснето от деца и младежи с болестта и тяхното обръщение е много просто:
“Скъпа бъдеща мамо, твоето дете може да бъде щастливо. Както съм аз. И ти ще бъдеш щастлива също.”
В него страдащи от синдрома обясняват как се справят с всички ежедневни дейност, имат мечти, планове, как се борят със страховете си от елементарни битови моменти. Само при едно условие - любовта на родителите си.
"Твоето бъдещо дете ще може да прави много неща. Ще може да те прегръща. Ще може да тича срещу теб. Ще може да говори и да ти казва, че те обича.
Ще може да ходи на училище като всеки. ЩЕ може да се научи да пише. Ще може да ти пише на теб, ако някой ден е далеч от теб. Защото всъщност, то ще може и да пътува.
То ще може да помага на баща си да поправи колелото му. Ще може да работи и да печели само парите си. И с тези пари ще може да те покани на вечеря. Или да си наеме апартамент и да живее само.
Понякога ще е трудно. Много трудно. Почти невъзможно. Но не е ли така за всички майки?
Скъпа бъдеща мамо, твоето дете може да е щастливо. И ти ще бъдеш щастлива"
Световният ден на болните от Синдрома на Даун се отбелязва от ООН на 21 март. Това е генетическа болест, която се установява с генетичен скрининг на плода. Засяга 1 на 800 бебета в различна степен, независимо от произход, етнос, пол и т.н.. С информираност, малко помощ и много подкрепа на семейството с това заболяване може да се живее пълноценно. Децата го доказват: