След хиляди години еволюция по тялото на жената са останали само две силно окосмени области – интимните части и скалпът. И докато съдържанието на бельото ни остава изцяло скрито за очите на околните, косата, поне в нашето съвремие, е изцяло на показ.

До преди няколко десетилетия начинът на подстригване е бил подчинен на строги правила, така че е от пръв поглед да може да се определи полът и социалното положение на притежателят им. Появата на късите женски коси ознаменува появата на метросексуалното общество, където разликата между половете е много по-крехка и несигурна.
И въпреки това изключителна, почти магическа сила на женските коси не е намаляла. Именно, защото предизвиква асоциация за едно друго, много по-вълнуващо окосмяване.

Жената с разпусната, буйна грива ярко демонстрира своята сексуалност. Заради това във всички консервативни общества се смята за безсрамно жената да не прикрива косите си. Сигурно веднага правите асоциация с мюсюлманското фередже. Но дори в Европа почтените жени прикривали с воалетки и шапчици косите си, преди да излязат на улицата. Да не говорим за нашите баби, които за нищо на света не се разделяли с забрадките си. Най-красноречиво се разкрива символиката на женските коси при монахините. Преди са дадат обет те биват остригвани, и то възможно най-некрасиво, за да стане ясно, че и другото им окосмяване вече няма да влиза в употреба. Подобно е значението на ритуалът, при които вдовиците отрязват косите си.

Може би ще се учудите, но дори и днес косата не по-малко красноречиво говори за сексуалния статут на притежателката си. Когато една жена променя прическата или цвета на косата си показва, че се оттегля от сексуалната надпревара или напротив – отново се включва в нея. Неумиращ е и митът за русокосата красавица (естествена или не), която излъчва неустоим сексапил. Аналогията между тези две окосмени части на женското тяло ще продължава да живее. Въпреки или дори напук на ширещата се интимна епилация.