„По оригинална рецепта”, „Както го е правила баба”, „Традиционна рецепта на предците ни” – тези послания ни заливат отвсякъде. От млякото на хана до марината на агнешкото. На какво се дължи по празниците особено да се сещаме за традициите си и тези рекламни слогани винаги да приковават вниманието ни? Днес не сякаш сме загубили духовния си център – и лично, и национално. А когато човек се загуби той търси нещо старо и познато, на което да се опре. Това са традициите.

Не е мода да търсим „истинските” неща, присъщите, националните –

“ това е отчаянието на хората, които са загубили всичко ценно по пътя си.”

И когато наближи празник, сякаш по-силно ни обзема нуждата да се свържем с предците си. Да намерим пътеката, по която поколенията преди нас са минали, защото тя е толкова сигурна, че предначертава и пътят, по който да минем.

Великден е християнски празник, но той е тясно преплетен с езически и изконни български традиции и вече почти никой не търси религиозния елемент толкова, колкото установения от вековните практики на бабите и дядовците ни, назад и по-назад в поколенията. Масово канонът не е определящ духовните ни практики, а по-скоро - каквото сме научили от по-старите хора, както са го правили обикновените хора в миналото.

“Тази година и аз почувствах нужда да се свържа с традицията и това, което е било преди мен и тече в мен, ще го има и след мен.”

Реших да меся сама своя козунак, като за догодина се заричам да е с квас, и да боядисам яйцата с естествени бои. И в това няма никакво позиране. Във време, когато не знам какво слагам на масата, всичко, което поне малко е минало през ръцете и очите ми, е повече от безценно – то е здраве, мир и чувство за сроденост, което за малко поне преодолява безпътицата и хаоса около нас.



Истинският Великден е червено яйце и сладък хляб с мляко и яйца.

“Смирено и кротко. ”

Днес яйцата са по-шарени от всякога, техниките за боядисване – все по-изчанчени, а едно време за допълнителен труд било смятане рисуването с горещ восък на червеното яйце. Толкова. В козунака е нямало локум, ядки, стафиди, лимонени и портокалови кори, какво да кажем за шоколад и филирани бадеми. Просто и бързо.

Много ми се иска тази и всяка следваща година, всеки следващ празник скромно да благодарим и за малкото, което имаме на трапезата, възможността да сме здрави и да се погледнем в очите, когато сме заедно около нея. И с по-малко търсене на внимание по социалните мрежи и по-малко суета. Може би така и ще се върнем към канона на Църквата и простотата на Христовите думи, може би ще намерим корен, когото сме смятали за прекъснат. Може би просто ще намерим центъра си.