15 незабравими цитата от Блага Димитрова

Adi Dekel Photography
Adi Dekel Photography
Hera.bg

Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката.

Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора.

Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.

Женствеността е рядка искра, която лумва само при досег с истинска мъжественост.

Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.

Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!

Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават.


Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.

Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.

Открих, че не резултатът радва човека, а усилието.

Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!


Защо ме гледате хора, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?

Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!

Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.

Пътеките те водят, накъдето им скимне. Всеки човек си има своя. Коя е твоята пътека? Още я търсиш. Всички пътеки те викат, всички те мамят нанякъде, всички ти обещават нещо. Искаш алчно всички да бъдат твои. Но това е невъзможно. Всички – то значи нито една. Най-после трябва да рискуваш и да тръгнеш по една единствена. Да я наречеш своя. И да я извървиш докрай.


Adi Dekel Photography

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3729