Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений". Физикът ни е оставил огромно наследство в науката, многобройни остроумни заключения, житейска мъдрост и метафизични размисли. Всичко това прави неговата личност една от най-необикновените, които човечеството познава в цялата си история.

Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

Всеки е гений. Но ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.

“Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.”

Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.

Но Айнщайн не ни е оставил само остоумни цитати, с които може да се окичи всеки блестящ ум. Той е стигнал и до някои съществени истини за живота:



Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

“Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.”

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.

Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

Най-възхитителен при Айнщайн е интересът му към Бога, същността и проявленията му. Днес, а и не само, се смята, че науката е тук да обясни и докаже на света, че Бог не същестува. Търси доказателства "за" и "против" и тази настървеност от нейна страна бележи най-големите й успехи - астронавтиката и атомната физика. Айнщайн, освен, че е вярващ, той говори за Бога с едва ли не детско умиление, простота и дори - възхищение. Ученът в него не приема Бог за обратното на науката, напротив, той сякаш вижда науката като продължение на Бог, неговото най-голямо доказателство, че е навсякъде около нас и в нас.

Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.

Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?

Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред. Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.

И финалното му признание:

“"Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога."”