В интерес на истината не съм от жените, които умеят особено добре да се грижат за растения. Сякаш домашните любимци повече ми „прилягат”. Преди време, обаче бях на гости и толкова се впечатлих от едно цвете, че то също се превърна в мой „любимец” и колкото и да не бях на „ти” със зеленината вкъщи, оказа се, че това вероятно е моето цвете и на всички онези, които нямат време, а и желание, да полагат големи грижи за домашната флора, а искат да имат такава. Името му е амарилис и при пръв поглед няма как да не ви напомни лилиум. Определено е едно от най-прекрасните цветя, които можете да си отглеждате вкъщи.

Произход на амарилиса и отличителни белези

Амарилисът включва над 70 вида, които са се развили след като са пренесени в Европа преди около 350 години. Външният вид на амарилиса е наистина впечатляващ. Това цвете изглежда като малък празник в саксия - пищно, ярко, незабравимо. Произходът му води началото си от Южна Африка, и заради това то доказва, че наистина е малко чудо не само поради красотата си, а и поради издръжливостта си - амарилисът е много устойчив на силни горещини и наистина тежки условия. Листата му са лентовидни, месести и тъмнозелени. Цветовете са големи и тромпетовидни, могат да бъдат обагрени както в нежно бяло, така и в страстно червено. Други краски, в които можете да съзрете това растение, са оранжевото, розовото, ярко цикламеното, както и изпъстрено в различни багри, разположени на ивици или волани.

Със сигурност си заслужава да внесете тази красота у дома. Внимавайте при избора обаче, тъй като много често амарилисът се среща, представен и под името хипеаструм. Важно е да уточним, че това са две различни растения, които принадлежат към едно и също семейство - Кокичеви. Родината на хипеаструма е Южна Америка. Познатият ни амарилис (Amaryllis belladonna) всъщност е хибрид от рода Хипеаструм (Hippeastrum).

Размножаване и цъфтеж

Луковиците на амарилиса са много големи

Амарилисът е едно от растенията с най-големи луковици в света. От много важно значение за бъдещия му цъфтеж е големината на луковицата. По-едрите луковици дават повече цветове и дръжки. Препоръчително е преди засаждане долната част на луковицата да се сложи за около денонощие в хладка вода. Следва засаждането, "да се събуди", при което трябва да поставите много внимателно луковицата, като една трета от нея оставите навън. Притискате почвата около нея, така че да не се мести и сте готови. И не забравяйте - ползвайте богата на хранителни вещества почва.



Добрата новина е, че амарилисът може да цъфти повече от един път годишно, но за да се случи това трябва да го подхранвате добре и през лятото и да му осигурите открит балкон - това растение определено се нуждае от свеж въздух. Основният цъфтеж, който се наблюдава е късно-зимният и ранно-пролетният - аз се „срещнах” с тази красота именно в началото на май. Можете да си засадите амарилис и в градината - най-добре покрай храсти и дървета: топло място, но с филтрирана слънчева светлина.



Задължителни условия за отглеждането на амарилис

Температура - лятото не по-висока от 25 градуса, зимата не по-ниска от 5-6 градуса
Светлина - силна, но разсеяна, не пряка слънчева
Вода - първо се полива по малко - съвсем умерено, след появата на листата се полива около веднъж седмично, сравнително обилно - най-добре - отдолу в паничката
Торене - в началото на цъфтежа е препоръчително да се наторява веднъж седмично - предпочита богата на хумус почва
Пресаждане - може да се прави веднъж на 3-4 години след цъфтеж. Трябва много да внимавате да не повредите крехките корени на луковицата. И още две важни условия - саксията трябва да бъде дълбока, като задължително на дъното и трябва да поставите дренажен слой, защото амарилисът не понася преовлажняване
Период на покой - продължава около два-три месеца - към септември се намалява поливането и когато листата изсъхнат, съвсем се прекратява. За да не загинат луковиците, от време на време се напоява умерено. Съхранява се на тъмно при температура около 10-15 градуса

Ако спазвате тези условия, ще имате точно толкова вълшебно красиво цвете като това на снимката. От собствени наблюдения мога да добавя само това, че по-добрият вариант е да оставите амарилиса „жаден”, отколкото да го наводните. Все пак нека не забравяме, че той идва от гореща Африка, а и луковиците му се славят като едни от най-издръжливите. Затова за тези от вас, които не си падат по големите грижи по домашния цветарник, това е перфектното растение.