"Толкова жени съм познавал през живота си , че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много значи никоя."

"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."


“Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.”

"Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост."

"В живота идва момент, когато всички жени, които човек е познавал, съставят един много ясен образ на онази, която ви липсва. И когато си тръгват, ви оставят него. Тяхната благодат към вас."

"Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава."

"Ами на шейсет, когато остарея? Какво ще стане?
- Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?
-Ами да. Страх да те хване, не е ли така?
- Не е така.
-Как не е така? А когато стана стара чанта?
-Няма стари чанти, това са истории без любов."

"Няма нищо по-мъчително от двойка, която се разпада и се влачи, а от всякъде изпуска.."

"Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен ми се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, като умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че това не е най-важното. И продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е."

"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов-може-и това е най-гадното.“

"...Угасналото чувство не дължи извинения никому."

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."

Ромен Гари е френски писател от руско-еврейски произход, роден на 8 май 1914 г. в гр. Вилнюс, Руска империя, дн. Литва. Гари има пълен с драматични събития живот, като писател, режисьор, дипломат. Той е единственият писател, два пъти носител на най-престижната френска литературна награда "Гонкур". Неговите по-известни романи са "Сияние на жена", "Зарядът на душата", "Лейди Л.", "Обещанието на зората", "Големият дрешник", "Лиричните клоуни", а "Животът пред теб" и "Голям гальовник" са под псевдоним Емил Ажар, с който печели втората си награда. След неуспешен брак и още един опит за самоубийство, той слага край на живота си сам, на 2 декември 1980 г. (на 66 г.) в Париж.