Кое е най-трогателното нещо на света? Това е доверието, с което детето пъха ръчичка във вашата. Когато иска да пресече улицата, когато се качва по стълбите, когато му казвате, че отивате да му купите сладолед...Настръхнахте ли вече?

Помните ли това видео, което показа, колко е лесно да отвлечеш дете от детска площадка?



Гледах го и отново се върнах на доверието, с което ни гледат децата. Нашите, непознатите, всички. Не може да ми го побере главата как всички онези болни и зли хора могат да злоупотребяват с това доверие. Когато гледах видеото, говорихме с една приятелка - дали тези дечица не са толкова смели да говорят с непознат за малкото кученце, защото знаят, че майките им все пак са на пейката и ги гледат. А ако са там и за миг отклонят поглед? А ако майките им ги няма?

“И онзи ден ми се случи да проверя, дали е така, дали е толкова лесно, а случилото се още не ми излиза от главата...”

Слизам от градския автобус с моето 8-годишно момиче и насреща, на спирката само, е седнало друго момиченце. Познавам я, това е Али, с която често двете играят на площадката, а с майката бъбрим между игрите на по-малките им сестрички:

-Здрасти, какво правиш тук сама? - питам аз.
-Ами нищо, чакам автобуса - отговаря тя и се усмихва.

(спирката е в края на града, от нея градските автобуси завиват за вътрешността на квартала, в който живеем, а извънградските напускат града)

-Мама къде е?
-Вкъщи, чисти - неделя е все пак
-Хайде, поздрави я и ще се видим в парка - усмихвам се и тръгвам с моето момиче нататък

“Нещо не ми дава мира обаче. Защо Али е сама на спирката? Тя е само на 7, а майка й не би я оставила така...”

Вървим нататък в мълчание, а моето момиче ме пита:
-Мамо, кое е това дете?
-Как кое?! Али, Александра, с която играете в парка!
-Не е тя, 100% гаранция - поглеждам я, тя е убедена. Детето наистина беше по-голямо, но изглежда точно като едно пораснало Али.

Ужасих се, припознала съм се! Премислих целия разговор, в който аз, непознатата жена, говоря с непознатото момиченце. И как изглежда отстрани. А най-страшното е, че то ми отговаря и се усмихва, като много добре знае, надявам се поне, че не ме познава изобщо. Стои само на спирка почти извън града и говори с непозната. Ами ако беше друг?

Ето толкова лесно е. Колкото и да ги учим, колкото и да повтаряме. Доверието е крехко и безценно, но то е разменна монета в една ужасяваща реалност. Моля ви, гледайте с децата си видеото от детската площадка, говорете - ето толкова е лесно, така децата изчезват.

А изгубеното доверие може да е най-малкият проблем.