Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го, отначало за да освободим напрежението или да потърсим утеха. И така, от приказка на приказка се стига до съвет. Но колко са полезни съветите на приятелките ни и дали те не са като захарта - задоволяват моментния ни глад за подкрепа, но могат да навредят сериозно в дългосрочен план?

Съветите са дадени за наше добро

Получаваме съвети от близки приятелки, когато сме ги поискали и когато не сме. Нещата в това отношение си вървят някак по подразбиране. Щом общуваме по-често и споделяме, дори и да не сме молили за съвет - го получаваме. И той винаги е даден с желанието да ни се направи добро, да се реагира някак, а не да ни навреди. Но и:

“Пътят към Ада е постлан с добри намерения”

Когато даваме съвети на приятелките си, не можем да бъдем неутрални като психолозите. В съзнанието ни изникват примери от нашия личен опит и те веднага влизат в действие. Не се замисляме, че този наш опит може хич да не се връзва с конкретната ситуация, защото става дума за други хора, други характери и други взаимоотношения - различни от тези, на които сме били свидетели. И тогава се появяват думи като “Твоята ситуация ми прилича на една друга...", "Това ми напомня на....", "Аз мисля, че трябва да направиш така. Това ще е по-добре за теб”

Тогава как да възприемаме съветите?

Винаги е добре да чуеш позицията на друг човек по някой въпрос. Но не винаги е полезно да възприемеш тази позиция за правилна и благотворна за твоята ситуация. Истината е, че всеки гледа на нещата от своята камбанария. Всеки има своя жизнен опит и натрупани страхове и решения от него. И ако за един човек е по-приемливо да не прави нищо в дадена ситуация, то за друг е по-добре да действа. Нуждаем се да погледнем ситуацията, в която се намираме от различен ъгъл, защото сме зациклили или сме объркани и не осъзнаваме какво точно се случва. И това е полезното на приятелските съвети - различната гледна точка. Но тя определено не бива да бъде възприемана като решение на проблема ни.

Отговорно слушане на съвети

Да пречупим съветите през собствения си мироглед и да си дадем сметка, че ние сме вътре в ситуацията и със сигурност ще можем да вземем по-добро крайно решение, сами. Ако се замислим, не е трудно да разберем произхода на съвета, който чуваме отсреща. Можем да разберем дали позицията е неутрална и ни подтиква към взимане на лично решение, или е поднесен наготово избор, който определено пасва на светогледа на съветващия, но не и на нашия. Това означава, че при всички положения е добре да поемем изцяло отговорността за живота си без да я прехвърляме на тези, които са ни дали съвет съвсем чистосърдечно.

“Нужно ни е да общуваме повече със самите себе си, за да достигаме до най-добрия съвет за собствените си проблеми - този, който ще си дадем сами!”

Последствията или: “Как можах да я послушам?”

Случвало ли ви се е да си кажете “Как можах да я послушам?” и после да хвърлите обвиненията за собствената си грешка върху своята приятелка, защото тя ви е дала съвет и вие сте го изпълнили дословно. Колкото и да е болезнено за вас, трябва да знаете, че доброжелателната ви приятелка хич не е виновна за вашите решения. Тя просто е изказала пред вас начина, по който тя би действала във вашата ситуация. Решението да приемете думите й за изход от проблемите си е абсолютно ваше. Това означава, че злото пристигнало в живота ви, благодарение на нейния съвет, не е нейна отговорност.

Подкрепата е необходима, а не съветите

Приятелските съвети са краткотрайна утеха, от която всички ние се нуждаем. Получаваме съчувствие и разбиране. И трябва да сме благодарни, че ги имаме. Емоционалният заряд на съвета, а не неговата логика или правдивост, е точно това, от което всъщност се нуждаем. Утешителните думи от близък човек са безценни в моменти на отчаяние и чувство за безизходица. Те са тези, които могат да дадат сили, за да продължим напред. Нека бъдем благодарни, че ги имаме, но и да бъдем внимателни с прилагането им в собствения ни живот. Субективният поглед на нашите приятелки много често може да ни доведе до взимането на решения, които да отчетем за големи грешки, след време.