Най-истинското пътешествие

Hera.bg

Инна Георгиева
Напълних куфара със сълзи.
Добавих няколко обиди и пакет мечти.
До тях прилежно подредих море,
с което мих маската на не едно лице.
Стара карта - знам я наизуст,
там всеки остров ще намериш пуст.
Безвремие - в малкото му ципче вляво,
с перце от спомен, бяло.
Изгладих тениската си с "Вярвай ми" - надпис изсветлял,
добавих рокля, перли от маскараден бал.
Очила, ако от илюзия се заслепиш,
кафе - преди да стигнеш, да не заспиш.
И още няколко неща.
Натъпках ги в куфара едва, едва.
Последно само сложих прошка и мерло,
едно звънче от Колело.
Потеглих.
И багажа...оставих в първата гора, която пролетта събужда.
В най-истинското пътешествие... от този куфар нямах нужда.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3780