На 19 май историята на Барбароните "оживява" във филмче. Семейството на Татко Барба - шантаво, но добро, забавно и сплотено, е любимо на деца от не едно и две поколения. Днес Гугъл отбелязва с една от специалните си doodle картинки годишнината от написването на една от най-култовите книги за деца.

Автори на историите за Барбароните (Barbapapa) са Анет Тизон (Annette Tison) и Талас Тейлър (Talus Taylor) и идеята се заражда още през 1970 г., когато съпрузите се разхождат в Люксембургските градини в Париж. По алеите развиват идеята, а седнали на обяд заедно нахврълят на салфетки първите скици на семейството. Първата книжка е издадена още същата година и веднага получава с излизането си изключителен възторг. Първото анимационно филмче излиза именно през 1975 г.. То трае 5 минути и става най-гледаното в повечето европейски страни.



Издателство "Отечество" превежда от немски език "Семейството на Татко Барба" през 1986 г. и историята става любима и на българските деца. Децата Лоте и Щефан на френски са Клодин и Франсоа, адаптират се и имената на самите Барбарони:



Татко Барба (Babrapapa) e голям и розов, Мама Барба (Barbamamma) е черна и рошава, а седемте им са:
Барбалала (Barbalala) — зелена, обича музиката
Барбалена (Barbalib, Barbotine) — оранжева, обича книгите
Барбарела (Barbabelle) — лилава, обича да се гизди
Барбарири (Barbazoo, Barbidou) — жълт, обича животните, познава времето
Барбадей (Barbabright,Barbibul) — син, обича науката: химия, астрономия, физика
Барбадан (Barbabravo, Barbidur) — червен, обича да спортува
Барбалячо (Barbabeau, Barbouille) — черен и рошав, обича да рисува



Семейството на Татко Барба е забележително. Те променят формата си, според приключенията си, попадат в мили семейни ситуации, но и проявяват глобални добродетели като екологично съзнание и хуманизъм. Днес книжките са ретро спомени от социалистическото детство, когато нямаше много "западни" истории, но в Европа любовта към Барбароните все още е успешна индустрия за малки и големи.