Разкошните рокли от миналото вече са само част от театралния декор, но това, което се е криело под тях – корсетът, не само, че няма намерение да напуска женския гардероб, но и се е превръща във вечно актуален фетиш – символ на прелъстяването. Почти всеки сезон можем да го видим под някаква форма в колекциите на световните дизайнери – от широк пояс с връзки до класически модели изработени от кожа, шифон, сатен или пайети.

Но на какво се дължи непреходната слава на корсета? Просто няма друга дреха, която може да извая женското тяло в съвършена форма на пясъчен часовник. А тези извивки са неподвластни на модата и винаги са въплъщавали и ще въплъщават идеала за женска красота. Корсетът може да бъде агресивно-сексуален, но и почти невинен и наивно старомоден. Той подхожда на абсолютно всички жени – слаби или пищни, съблазнителки или лолитки. Независимо от фигурата, той винаги подчертава достойнствата и скрива недостатъците, съблича и облича едновременно.

Най-любопитното е, че корсетът е създаден, не за да подчертава бюста, а за да го сплесква. Испанската мода от времето на Ренесанса наложила идеала на женското тяло, като съставено от два съвършени конуса, които се срещат във върховете си. За да се постигне тази форма, талията трябвало да бъде изключително тънка, а гърдите незабележими. За тази цел били изобретени кринолинът и корсетът. Последният представлявал твърд плат с вградени метални пластини и след пристягане променял до неузнаваемост женското тяло. Фигурата изглеждала по-стройна, а осанката особено горда и благородна.

През следващите векове Испания става водещата сила в Европа и испанската мода се разпространила на целия континент. Разбира се, с една малка, но съществена промяна – женските гърди вече не били сплесквани, а напротив – били повдигани сочно. Интересното е, че във времената, когато гледката на женско коляно била равносилна на днешното порно, гърдите на дамите били излагани без свян изцяло на показ.

Може би си спомняте знаменитата сцена от „Отнесени от вихъра”, когато Мами стяга корсета на Скарлет О’Хара до невъзможните 45 см. в талията. Всъщност подобни мерки съвсем не са плод на художествена измислица, а реалност през Викторианската епоха. Стягането на талията с металните пластини още от най-ранно детство измествало вътрешните органи и приближавало ребрата. В резултат дамите постигали талия на оса, но за сметка на много здравословни проблеми. Най-малкото вълнение им създавало проблеми с дишането и те често припадали, което обаче се отдавало на женската им слабост. Дамите дори продължавали да носят корсета по време на бременност, което, както можете да се досетите, често завършвало със спонтанен аборт.

Заради това в края на 19 век много лекари се обявили против корсета. Това довело до изваждане на металните пластини от плата и избягване на крайностите в пристягането. В началото на следващото столетие се появил и сутиенът, който предложил по удобна алтернатива на дамите, поне що се отнася до ежедневното бельо. Корсетът обаче намерил друго поле за изява – като самостоятелна дреха и сексуален фетиш.