Събуденият
Hera.bg
Инна Георгиева
“О, да...омайна красота! Забравяш миналото. Сякаш е шега. Сезоните препускат... като луди. Уви, проникновението трудно покрай тях се буди. Следиш цъфтежа , а корена на храста - не.
Умът понякога илюзия е за сърце.
А доста важно е да знаеш, че цветът...е всъщност плод... през есента.
И после след като и той умре...в гората или от чая му ако отпие, Събуденият сам ще разбере, че всичко в корена се крие.”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3791
