Подобно на любовта, приятелството върви ръка в ръка с усещането, че ще продължи завинаги, но също както при любовта, това рядко се случва. Смятаме, че истинското приятелство не умира, но животът ни показва, че е възможно да изпитваме дълбока приятелска близост и все пак тя да има край. Краят на приятелството винаги е болезнено и неприятно преживяване, което освен това ни поставя много въпроси.

“Къде сме сгрешили? Как се случва така, че човекът, на когото сме се доверявали, с когото сме се смели и сме плакали, се превръща чужденец за нас?! ”

Независимо дали е предшестван от драматичен разрив, или само от постепенно намаляване на контактите, краят на приятелството се усеща безпогрешно - онзи момент, в който губим желание да поддържаме връзка и да се срещаме с близкия доскоро човек и дори и да го правим, изпитваме досада или раздразнение. От този момент нататък всички наши усилия да върнем времето назад се оказват напразни и приятелското чувство изглежда безвъзвратно изчезнало.
Как да разберем и приемем края на приятелството? Как да простим на другия и на себе си и да продължим напред?

Отърсете се от обвиненията и самообвиненията

Безспорно най-лесно е цялата отговорност за прекратеното приятелство да се прехвърли върху другия и автоматично повечето от нас избират този път. По този начин болката от раздялата се трансформира в гняв и като че ли е по-поносима. В същото време обаче взаимоотношенията винаги са двустранни, така че както всичко друго в едно приятелство, и краят му е продукт на взаимодействието между двама човека. Дори когато приятелството се прекратява от единия от двамата, реакциите и поведението на другия също изиграват значителна роля. В отношенията ни с другите обичайно ни се случва това, което допускаме да се случи.

Що се отнася до самообвиненията, те са безсмислени и безплодни поради същата причина - в общия случай няма как единствено нашето поведение да е предизвикало края на приятелството. А и вината с нищо не допринася за психологическото ни израстване, а напротив - превръща ни в жертви на самите себе си и ни закотвя в едно състояние, от което трудно се излиза. В този смисъл, решаващата вътрешна крачка е да простим и на себе си, и на другия, колкото и трудно да е това понякога. Разбира се, прошката винаги отнема време и усилия, но пък носи след себе си една лекота, заради която си заслужава да се потрудим.

Анализирайте причините

Винаги е полезно да размислим какво стои зад края на приятелството, защото този размисъл хвърля светлина върху нашия собствен живот и обогатява представата ни за самите нас и хората около нас. Понякога причините са реални промени в нашия живот или в този на приятеля ни - нова приятелска среда, нови любовни отношения, нови насоки на развитие. Такъв тип промени отнемат време и енергия, водят до пренареждане на приоритетите и съответно, могат да направят ненужно едно старо приятелство. Приятелството постепенно преминава в познанство и накрая изчезва. Като цяло разпадащите се връзки са симптом на съвременния начин на живот - високите технологии и динамичният начин на живот правят взаимоотношенията между хората по-повърхностни и нетрайни.



Друг път причините са по-дълбоки и ни напомнят колко сложна и противоречива е човешката природа. В хода на приятелството и в по-особени ситуации хората се разкриват все повече и това поставя на изпитание приятелските чувства. Така ставаме свидетели на прояви и черти, които не одобряваме и не можем да приемем, и това поражда конфликт. Често "слабите" места на приятеля ни резонират с нашите собствени и така се създава усещане за несъвместимост. Една крилата мисъл гласи: "Научаваш повече за някого в края на отношенията, отколкото в началото".

Извлечете поука за в бъдеще

Именно в края на приятелството се проявяват всички онези неща, които са се спотайвали под повърхността му, и получаваме цялостна представа за човека, който сме си мислели, че познаваме, а всъщност - не сме. Истинското опознаване на човека срещу нас минава през осъзнаването, че той има както светла, така и тъмна страна, както слаби, така и силни черти. В този смисъл разочарованието е неизбежна част от човешките отношения.

“От начина, по който приключва приятелството ни, можем да научим много и за себе си - за собствените си граници и страхове, за умението да приемаме другия и да изразяваме себе си. ”

Много често в близките си приятелства ние самите пренасяме стари травми и нездрави модели на отношения, които сме формирали в детството си. Дори и в момента на счупването си огледалото на приятелството безупречно отразява нашия образ.

Помнете изгубеното приятелство

Краят на приятелството не означава да се отречем завинаги от него и да го заличим от паметта си. Нека не оставяме разочарованието да ни отнеме това, което наистина можем да запазим завинаги - спомените си. Всяко приятелство има своя история, наситена с прекрасни моменти, и тази история е част от нашата собствена. В приятелствата си ние израстваме като личности, учим се на толерантност и човещина, осмисляме предизвикателствата на живота и се справяме с тях, и не на последно място - се забавляваме. Всеки един човек, когото сме допуснали близо до себе си, ни е помогнал да станем това, което сме в момента, и в този смисъл заслужава приемането и уважението, което дължим на самите себе си.

Приветствайте новите приятелства

Отърсването от обвиненията и самообвиненията, съхраняването на спомените и приемането на миналото ни помагат да отворим сърцата си за нови хора в живота си, а когато сме готови вътрешно, промените бързо нахлуват в живота ни. Светът е пълен с чудесни хора и веднъж щом го погледнем с нови, нетърпеливи очи, пътят между нас и тях ще стане реалност. Новите приятелства не означават да подменим едни хора с други и да запълним празнотата, а да откриваме нови пространства от безкрайното многообразие на човешките отношения.