Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики писатели от различни епохи с едно голямо общо помежду им - стриктния дневен режим, в който вместват писане, лично време, време за семейството и социалния си живот. Противно на очакванията, че са хаотични и непоследователни, клише, поддържано за всички хора на изкуството, великите писатели хора са като всички нас. Писането е просто работа, а като при всяка работа, точно доброто разчертаване на деня е от ключово значение за успехите.

Техните дневни ритуали са описани от нюйоркския писател Мейсън Къри в книгата му "Ритуали: как великите умове разпределят времето, намират вдъхновение и се залавят за работа" (Rituals: How Great Minds Make Time, Find Inspiration, And Get To Work). Изследването обхваща 161 творци от всички области. Ние избрахме да разкажем за тези:



Джейн Остин - Остин е живяла във викторианската епоха и ежедневието й е изцяло продиктувано от обичайното за всяка млада дама тогава. Тя става рано - преди всички в къщата и свирела до 9 час на пиано. В 9 часа организирала семейната закуска, което било сред най-важните й задължения за деня. След това сядала да пише в трапезарията, заобиколена от майка си и сестрите си, които през това време правели ръкоделието си. Ако се случвало да дойде гост, тя криела листовете и започвала също ръкоделието си. След вечерята, която се сервирала между 3 и 4 часа, следвали игри на карти, разговори и чай. Тогава тя четяла на глас написаното предиобяд.



Виктор Юго - Великият френски класик пишел всяка сутрин на малко бюро пред огледало. Той се събуждал рано, на изгрев слънце, от залповете на близкия форт и пиел голяма чаша кафе. На спокойствие прочитал последното писмо от Джулиет Друе, която живеела на същата улица. След като прочитал пламенните й думи, изяждал две сварени яйца и пишел до към 11 часа.



Стивън Кинг - Не случайно той е толкова продуктивен автор. Кинг пише всеки ден, дори на празници и рождени дни. Никога не става от бюрото, докато не достигне дневния си лимит от 2 000 думи. започва в 8 или 8.30 сутринта и зависимо темпото - понякога успява до 11.30, понякога обаче чак към 13.30 достигал целта. СЛед това целият следобед е свободен за дрямка, време за семейството, писма, четене и мачовете на Ред Сокс по телевизията.




Симон дьо Бовоар - За нея работата била на първо място, но също така връзката й с Жан Пол Сартр се отразявала на цялото й ежедневие. Те поддържали отношения от 1929 г до смъртта му през 1980, което ги прави една от най-забележителни двойки в историята - те имали не само странна сексуална връзка, но и дълбоко интелектуално приятелство. Бовоар работела сама преди обяд, след което се срещала със Сартр и двамата обядвали. Следобед те работели в неговия апартамент, предимно по неговите трудове. Привечер излизали по някое актуално политическо или културно мероприятие или просто прекарвали вечерта в нейния апартамент, пиейки уиски и слушайки радио.



Харуки Мураками - Когато пише книга, Мураками става в 4 сутринта и работи, без да спира, 5-6 часа. Следобедите плува или тича, чете и слуша музика. Ляга си в 9 часа. Казва за дневния си режим: " Спазвам тази програма всеки ден, без отклонение. Повторението става най-важното нещо, за мен то е форма на хипноза. сам се хипнотизирам и достигам по-дълбоко ниво на съзнанието". Признава обаче, е по този начин силно ограничава социалния си живот.




Марк Твен - неговият режим бил прост - след сърдечна закуска със семейството рано сутринта, той бил в състояние да пише, без да спира до към 5 часа, като държал да не бъде обезпокояван. Ако семейството му имали нужда от него, надували свирка и ако той преценявал - идвал при тях, но те не можели да го търсят лично. В много горещите дни той разтварял вратите на кабинета и и разпилявал листовете на земята, прикрепяйки ги с тухли и работел "в центъра на урагана"



Франц Кафка - През 1908 г. работел в застрахователно дружество на дневна смяна и живеел със семейството си в много малко жилище. На практика това означавало, че нямал никакво време за писане. Затова той пишел вечер и нощем, когато всички спяли. Той пише на Фелис Бауер през 1912 г.: "времето е кратко, силите ми са ограничени, офисът е ужас, апартаментът е шумен" В това писмо обяснява и как разпределя времето: "Започвам в 10.30, но понякога едва в 11.30, и започвам да пиша - зависи от силите и вдъхновението, късмета, до 1,2 или 3 часа, а веднъж дори и до 6 часа сутринта"