“Мислех, че съм най-странният човек на света, но тогава ми хрумна, че има толкова много хора по света - трябва да има някой точно като мен, който се чувства странно по същия начин като мен. Представих си я и си представих още, че тя е някъде там, мисли за мен. Е, надявам се, че ако си някъде там и четеш това, вече да знаеш, че е вярно - аз съм тук и съм също толкова странна като теб”

Повече за живота на Фрида Кало





“Крака, за какво сте ми, като имам крила да летя?”





“Рисувам себе си, защото толкова често съм сама и защото съм обектът за рисуване, когото познавам най-добре.”





“Няма нищо абсолютно. Всичко се променя, обръща се, всичко лети и изчезва. ”





“Мислеха, че съм сюрреалист, но аз не бях. Никога не съм рисувала сънища, рисувах моята собствена реалност.”





“В моя живот имаше две големи катастрофи. Едната беше трамваят, другата беше Диего. Дотук Диего е по-лошата.”

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3863