Първата асоциация, която си правим като чуем тамян, сякаш се свързва с разнасящите се из църквите типични благоухания. Следващата може би е с прекадяване на коледната трапеза и изобщо на дома. Този аромат така се е вкоренил в нашето съзнание, но рядко се замисляме откъде идва той и дали е приложим не само на празници и в църквата.
Произход и добив на тамяна
Тамянът е вид дървесна смола с много ценни качества и голям брой ползи за човешкото тяло и душа. Добива се от няколко вида дървета от род
Босвелия (Boswellia), които са разпространени предимно в Арабския п-в, Източна Африка (Етиопия и Сомалия), Индия и Иран. Тези дървета виреят в много неблагоприятни условия и започват да произвеждат ценната смола след десетата си година.

Дървото Босвелия и нарези, от които капе смолата, Сомалия
Добивът на смолата се осъществява ръчно чрез разсичане на дървесната кора на дълбоки нарези. В следствие на което, започва да изтича млечен сок. При контакт с въздуха, той се окислява и втвърдява, образува закръглени зърна с кехлибарен до жълто-червен цвят и типичен аромат.
Съдържа 50-60% смоли, 20-30% камед, 6-8% минерали и 3 до 7% етеричи масла. Този процес се повтаря 2-3 пъти в годината, като тук е важно да споменем, че последните нарези по кората, дават най-качествения материал, т нар. – „сълзи”. Те се характеризират с най-високо ароматно терпентиново съдържание и непрозрачност.

Търговия на пресен тамян
От добитата смола се получава познатият ни тамян, който намира основно приложение в парфюмерията (при производството на сапуни, дезодоранти и парфюми, особено мъжките с ориенталски нотки), ароматерапията, религиозните ритуали, хомеопатията и медицината.
Здравословни ползи от тамяна
Ползите за човешкото физическо и психическо здраве, които предоставя тази благовонна смола, са много. Тамянът може да се прилага както външно, като ароматерапия и като компонент в козметика, така и вътрешно, но много внимателно и задължително след консултация със специалист.

Има силно противовъзпалително и антисептично действие (използва се в противогнойни мехлеми);

Подобрява кръвообръщението и така стимулира естествената регенеративна клетъчна функция;

Подсилва имунната система и играе роля на мощен имуномодулатор;

Има арома-терапевтично действие и се използва като лек до умерен антидепресант чрез прекадяване и вдишване на дима му;

Бори заболяванията на опорно-двигателната система – артритни и ревматоидни заболявания, ошипяване, плексити, мускулни спазми и др.

Облекчава отока и възпалителните процеси;

Балансира и подобрява състоянието на бъбреците и се използва при бъбречно-каменна болест;

Подобрява функцията на храносмилателната и дихателната системи – при колити, язви, астма и бронхиални заболявания в остър или хроничен стадий, както и при настинки и задух;

Има силно психосоматично въздействие – при стрес, уплаха, умора, безсъние, безпокойство;

Подобрява състоянието на кожата при алергии, отоци и други;

Има успокояващ и тонизиращ ефект, а в определени случаи и опияняващ.

Защитава аурата и се използва при медитация и релаксация на тялото и ума, осигурява енергиен баланс.
Ако решите да се възползвате от ценните качества на тамяна, за вътрешна употреба е много важно да знаете, че той оцветява зъбите и те почерняват при контакт с него. Затова не го дъвчете, а винаги увивайте зрънцата тамян в хляб или тестообразна смес и не задържайте в устната кухина.
Интересно за тамяна:
Тамянът е познат във много култури, не само в Православната църква. В Древен Китай вярвали, че инхалациите с тамянов дим действат пречистващо на душата и съзнанието и че право издигащият се тамянов дим, носи връзката между Земята и Небесното царство. От мюсюлманския свят пък тръгва поверието, че тамянът гони злите сили и духовете и прекадявали дома, без това да има общо с религията. В Древен Египет приготвяли балсамиращата смес именно от тамян, примесен със смола от кедрово дърво и масло от мускат. Използвали го още и за разкрасяващи маски за лице с цел поддържане на младостта.