Децата са любопитни по природа и как иначе - те имат нужда от това любопитство, за да опознаят заобикалящия ги свят. Този естествен порив за знания, опит да си обясняват света и оформянето на собствени представи има нужда от опора - родителите, но често бива пренебрегнат от нас. Така постепенно той замира и детето така и не се научава да бъде активна страна в оформянето на мисленето си.

Разнообразието от детски въпроси, заливащи родителите в периода след втората годинка на малчугана, има тясна връзка с развитието на мисленето. Въпросите започват от невинното „Какво е това? и вечното "Защо?" , но могат да се развият до степен такава, че наистина да затруднят възрастния, от когото детето очаква отговор. И това може само да ви радва. За да остане живо, детското любопитство се нуждае от своите отговори.

Безпомощност пред лавината въпроси. Не се притеснявайте, ако не сте подготвени с готови отговори. Истинската отзивчивост, която показвате към желанието на детето си да научи нещо ново, ще бъде оценена от него, дори да не можете веднага да му отговорите на въпроса „Какво“, „Защо“ или „Как“. Нещо повече - използвайте момента, за да потърсите заедно информация по тази тема. Ако въпросът е зададен в неподходящ момент, запишете си го в тефтерче пред детето и обещайте по-късно да проучите как стоят нещата. Така ще постигнете и още нещо - то ще се почувства важно и ще изгради положителна самооценка. Защото отказът да коментирате и да отговаряте на детския въпрос е удар не само за него самото - без да усетите, вашето нежелание да отговаряте на „глупавите“ детски въпроси ще се тълкува от него като нежелание за диалог. То пита вас, защото ви цени като авторитет, вие сте емоционално значим в неговите очи.

“Задаването на въпроси и получаването на отговори, поднесени по адекватен начин, заздравява връзката между децата и родителите им. ”

Задавайте въпроси на свой ред. Това е начин да преодолеете раздразнението от несекващите въпроси, а в същото време сами да махнете границите на мисленето и въображението си. За да помогнете на детето си да види света в цялата му пълнота, разгледайте го заедно. Денят ви няма да се провали, ако погледате за минутка калинката, кацнала на детската ръчичка - питайте го и вие нещо за нея. Къде мисли, че отива тя, знае ли с какво се храни калинката, ако може, нека преброи точките и...За да помогнете на детето да развие собственото си мислене, използвайте неговото любопитство и го питайте често „А ти как мислиш?“. Стигнете заедно до отговора на поредния въпрос.

Стимулиране на въображението и асоциативното мислене. Детското мислене е без ограниченията на нашето, то е емоционално и свободно за интерпретации и това е сила, която трябва да бъде използвана. Благодатна игра за развитие на въображението и асоциативното мислене е наблюдаването на облаците - описвайте заедно с детето различните фигури, които си представя всеки. Обикновената страна на нещата е необикновена, зад тривиалното се крият чудеса и свободата да ги изразява е важна за всичко по-нататък в живота му.



Обръщайте внимание на динамиката на света.Денят има начало и край - изследвайте заедно признаците, по които проличава, че скоро ще се стъмни. Росата сутрин, звездите нощем - всички тези явления са благодатна почва за покълване на куп въпроси, които помагат за осмислянето на логическите връзки в този огромен свят. Малко време и много въображение са ви нужни, за да измислите наистина интересни игри със своя малък любопитко. В зависимост от възрастта му, можете да създадете свои собствени трансформации, чиито промени да наблюдавате. Можете да засадите растение и да наблюдавате промените, през които то минава. Можете да направите домашни експерименти с оцет и сода за хляб, с разтваряща се във вода сол, с топящо се кубче лед.

Използвайте всяка минута за разговор. Ясно е, че не винаги имате сили да се настроите на детските честоти - работещите родители са особено потърпевши от липсата на време. Затова и го използвайте максимално. Позволете си понякога да забавите темпото и да смалите света си, за да го видите през очите на едно малко човече. Когато сте на разходка, описвайте нещата, които виждате, предназначението им и вие също му задавайте въпроси.

“Интересувайте се от мнението на детето за нещата, които правите заедно или които се случват около вас.”

Възпитавайте в уважение и толерантност. Независимо, какво мисли и говори вашето дете, изслушвайте го и покажете уважение към мнението му, зачитайте и ценете го. Ако е на грешен път - поправяйте с толерантност и коригирайте само фактологията. Вие също му разказвайте за вашето ежедневие. Разказите за битови факти и случки помагат на хлапето да осъзнае разликата, но и приликата между измислената история и реалната случка, зареждат го с информация за заобикалящия го свят и му дават представа за емоциите, които другите изпитват.

Усилието и старанието ви със сигурност ще бъдат възнаградени - няма да усетите как вашето малко, безпомощно човече, се превръща в самостоятелно мислещо, умно дете, жадно за нови знания и готово за нови отговори. Критичното мислене и асоциациите, буйното въображение и смелостта да се изразяват свободно - това са все качества и умения, които възникват много рано, но един ден винаги ще го отличават от масата.