Десертите с праскови най-често са с някакъв блат, в който прасковите изпълняват ролята на пълнеж. Тук прасковата е на фокус, а също многото свободно време, което ще имате, докато "приготвите" тази рецепта.

Правя уточнението, както винаги, че най-добрия начин за хапване на плодове е да са сурови, сушени или поне прясно направени на сок. Но ако имаш 2-3 плодни дръвчета като нас...все понякога те гложди, че може да опиташ нещо по-различно. Ако искаш да е и набързо - печени праскови са твоята рецепта.
Правиш на детето един пресен сок от праскови, а докато го изпие, вече си си измил ръцете, а прасковите се пекат.

Та:

Суровите бадеми се нарязват.
Прасковите се разделят на две, маха се костилката и се обелват.
Нареждат се в тава с дупето надолу, поръсват се със захар - това си е малко на вкус, аз предпочитам да сложа 1 непълна чаена лъжичка кафява захар на всяко половинка и се поръсват с нарязани сурови бадеми.

Преди седмици на едно семейно събиране в Добруджа направихме с орехи и даже повече ми допадна.

Добавяме по една супена лъжица вода за всеки брой праскова. Аз съм изпекла 5 праскови - сложих 5 с.л вода.

Печем до златисто или пък по-карамелено във фурна загрята на около 190-200 градуса. На два-три пъти е добре да полеете със соса бадемите за да не изгарят. Прасковите се оставят да изстинат, а после изстудяваме добре в хладилник.

Прекрасно вървят с топка сладолед.

Но аз имам гъсто, домашно заквасено кисело мляко, по-гъсто от цедено мляко, та ще е срамота да не го предпочетем, затова в чинията наредих 2 бишкоти, залях с малко сосче, останало от печенето, добавих кисело кисело мляко и печената праскова.


Ако имате и вие много праскови и време, опитайте и Сладко от праскови или Сладкиш с праскови и диви къпини.
....................................
Ако се чудите, защо месото на прасковите ми изглежда толкова бяло, ще ви споделя, че това е един уникален сорт, който съм виждала само в нашата градина.

Прасковата е бяла и много, ама много сочна. Когато я стиснеш леко тя пуска без усилие сок. Това обаче има и своя минус, докато я откъснеш от дървото, нежното й месо, там където си я докосвал с пръсти, започва веднага да омеква, а ако я оставиш много и загнива. Затова и този сорт няма да срещнете никога в магазина. Прекалено са нежни. И с много други хубави неща в живота е така. Няма да ги срещнеш на обичайното място, може би ще трябва да си ги отгледаш. :)

Хубаво лято!



Ако смяташ, че тази статия ще е полезна и интересна за други хора, ще се радваме да я споделиш.