Вълшебното камъче
Hera.bg
Дамян Дамянов
“Детето си донесе бяло камъче
обикновено, улично, най-дребно.
Търкалянко, окалянко, но само че
не знам защо наречено "вълшебно".
Заспивайки го мушна под главата си.
А майка му го дръпна "Пфу, че мръсно!"
- Но е вълшебно! - ревна и замята се
"вълшебничето" татково невръстно
- то прави чудеса - цери сакатите,
умрели съживява, гладни храни...
Претъпкано с лъжите, най-крилатите -
от приказки, от книжки и екрани,
глупачето заспа в ръцете с камъка.
Със оня камък ръбест, кален, мръсен,
след който даже ний търчим с измамата
да го намерим пряко възрастта си.
И спейки и честито, и измамено,
хлапето рече с полушепот весел:
- Светът е пълен със вълшебни камъни,
но вие не ги знаете къде са. ”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3927
