Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например? А на собственоръчно надписани картички пак от отнова време? Или на красиво извезан, ръчно направен препис на „История славянобългарска“ в някой музей из страната? Общото помежду им е, че са надписани толкова изящно, че едва ли има човек, който да не се захласне по тях. И да не си зададе след това поне някои от следните въпроси:

“ кой и как е можел да пише толкова старателно, всички ли по онова време са владеели краснописа, преподавал ли се е той в училище или е бил привилегия само на образованите и богатите?”

Изкуството на красивото писане или иначе казано – калиграфията, всъщност води началото си много по-отдавна, отколкото ние предполагаме. Съвсем логично то е пряко свързано с развитието на писмеността. Затова и по различните краища на света, то се формира по различно време, развива се със собствени темпове и има свой уникален облик. Най-известни са школите на китайската, японската и арабската калиграфия, но и латинската, и гръцката, и еврейската са не по-малко изящни и въздействащи.

Калиграфите са се стремили да създават текст, който да бъде лесно възприеман чисто визуално – с равни отстояния между буквите, с прецизно спазвани пропорции и графично оформление. Но освен правилата, всеки един от калиграфите е влагал в писането орнаменти, които да обогатяват текста не само визуално, но и чисто емоционално. Освен това, от културното наследство, което можем да видим по музеите или по стенописите в духовните храмове, можем смело да твърдим, че всеки един автор е имал свой собствен, уникален стил, което прави от калиграфията не просто занаят, но и изкуство.



Разбира се, със зараждането и развитието на книгопечатането, а след това и на компютрите, калиграфията някак естествено отива на заден план, но най-важното – да бъде носител на емоция и да дава възможност за себеизразяване, е все още валидно с пълна сила. И ако преди стотици години основната цел на калиграфията е била да бъде преносител на информация, то днес това далеч не е така.

“В днешни дни калиграфията се използва за основа на редица компютърни шрифотве, както и все по-масово в графичния дизайн.”

Благодарение на калиграфията сме свидетели на смайващо красиви сватбени покани, картички и запомнящи се етикети на продукти от ежедневието ни. В днешно време майсторите-калиграфи правят от този древен знаят истинско изкуство – нещо, което носи съвсем друг смисъл и въздействие. В днешни дни, особено в Западния свят, калиграфията набира истинска популярност, а в азиатските страни тя изживява своя ренесанс. Достъпни курсове по калиграфия могат да се намерят буквално навсякъде, а клубовете на ентусиасти-калиграфи, в които да споделят опита си, са все по-често срещано явление.

За нас в България подобни възможности обаче са все още доста силно ограничени. Най-често може да бъдат срещнати курсове по китайска или японска калиграфия, често пряко свързани с изучаването на някой от двата езика. Друг вариант са онлайн курсове и уъркшопи, които обаче освен, че са водени на английски език, са и доста скъпи за нашите стандарти. Третият, и може би най-удачен вариант е да се заемете с калиграфията сами у дома. Звучи сложно и непосилно на пръв поглед, но далеч не е толкова трудно.

В специализираните книжарници и магазини за художнически материали се продават калиграфски маркери и писалки с плосък връх, мастилени писалки със сменяеми метални писци, всеки от които създава различен ефект върху листа. Добре е да започнете упражненията си върху специално разграфена хартия. Точно, както първокласниците се учат да пишат на тетрадки с малки и големи редове, така и хората, желаещи да усвоят калиграфията, трябва да приучат ръката си да спазва съвсем точно пропорциите на различните калиграфски шрифтове, разстоянието между буквите, както и големината на всеки един знак. Интернет изобилства от материали и образци, с които човек може да започне. От съществено значение е човек да изучи до край шрифта, с който се е захванал. И точно тук идва мястото на постоянството и волята – калиграфските шрифтове да бъдат усвоени в степен, в която ръката майсторски и съвсем механично да изписва всяка отделна буква и знак. А това обикновено се случва след десетки и дори стотици изписани редове.


Не случайно, а напълно доказано,

“калиграфията има пряко отношения към здравето на човек – и физическото, и психичното”

Връзката между калиграфията и развитието на качества, като силна воля, търпение, постоянство, смирение, креативност и фантазия е повече от очевидна. Що се касае физическото здраве обаче, калиграфията доказано действа подобно на медитацията – подобрява дишането – неговата ритмика и дълбочина, регулира пулса и кръвното налягане, развива центрове в мозъка, които са отговорни за по-доброто възприемане и анализиране на информацията от обкръжаващия ни свят. Може би затова някои от най-известните китайски калиграфи са достигнали завидна възраст и то в изключително добро здраве и състояние на духа. Разбира се – след години непрестанни упражнения на ръката, волята и търпението.

А ако вие не сте намерили своето призвание, то нищо не пречи да опитате малко от изкуството на краснописа – хоби, което тренира умът и ръката, дава чудесна възможност за себеизразяване и неминуемо буди възхищение у всички.