След дълги години финансова стабилност и без желание и време да следвам мечтите си, стъпих на пътя на несигурността. Истината е, че се чувствам абсолютно щастлива в днешния и абсолютно несигурна в следващия ден. Постоянните доходи сега са минало. Минало е редовната ми заплата на специалист маркетинг и реклама, която ме караше да се чувствам спокойна и и да мисля без страх за средства за следващия месец. А кое му е хубавото?! Хубавото е, че ги няма и нежеланите дейности и границите, които бях длъжна да спазвам. Да! Аз съм на пътя на мечтите - правя това, което обичам - рисувам и пиша. Радвам се на всеки ден от живота си и продължавам да се питам дали постъпвам правилно и... докога ще успявам да се справям?

Призванието

Задавам си въпроса, дали всеки човек е поставен пред избора между финансовата стабилност и несигурността да тръгне по пътя на мечтите си. Пред този избор са поставени хората, които са наясно със своето призвание в живота. Те вече са открили коя е тяхната душевна потребност - тази, която ги кара да се чувстват изцяло погълнати. Тази, която ги обгражда с невидима защита от реалния свят. Тази, която ги кара да изпитват истинско щастие. Давам си сметка, че има хора, които нямат нужда да определят призванието си, те дори не се замислят кое е то. Може би им липсва стремеж и вътрешен подтик да започнат търсенето си, а може би условията им на живот, възпитание и среда ги карат да се откажат. И все пак някои по-рано, а други много късно осъзнават пропуснатите си възможности. Въпрос на силно желание е да откриеш заложеното в теб, което те отличава от другите. Нещо, което е само твое и което те изразява като личност максимално.

Високата цена

Истината е, че когато осъзнаеш призванието си и избереш да го следваш - трябва да платиш висока цена. Най-често тази цена е свързана с риск да оставиш себе си, а понякога и децата си без желаните маратонки и играчки, да ги подложиш на изпитания като студ в зимните нощи и липса на добра храна. В подобни изживявания ни се иска да захвърлим мечтите си и да им подсигурим всичко, което е нужно за нормален живот. Иска ни се да се хвърлим към първата работа, която ще отнеме всичките ни мечтания, но ще ни донесе финансова стабилност и спокойствие. Ще премахне чувството ни за вина, че мислим за собствените си мечти и цели. Ще премахне мислите ни, че сме пълни егоисти, щом жертваме сигурността в името на блянове, които са в зародиш или етап на развитие. Тогава ще сме поели отговорността, която трябва да има всеки към себе си и близките си хора. Но това е и рискът да приемаме себе си като жертва на обстоятелствата и на хората, които разчитат на нас, като пасивна страна в собствения си живот. А тази саможертва поражда неудовлетвореност, вътрешен протест и изтощение, които не водят след себе си нищо добро. А и урокът за децата дали е добър, дори и да имат, всичко, което искат?

Не става без риск

Чували сме истории за началото на желан бизнес. За лишения, колебания и отчаяние. Чували сме за започване с малко средства, но с много желание. За упоритост, която в крайна сметка се оказва провалена или възнаградена. Силата на хората, започнали своите рисковани проекти, е урок за всички. Тя е онази смелост, а може би дори и безразсъдство, на които не всеки е способен да подложи себе си и близките си. а най-големят риск дори не е в началото, а в моментът, който го предхожда - моментът, когато сме готови за захвърлим старото, обременяващото, изхабяващото ни. Рискът? Рискът винаги си струва, защото, ако има нещо по-страшно от провала, то това е съжалението, че не си опитал изобщо.


Финансовата подкрепа

Рискът е премерен, ако в периода на пътуването ни към нашето призвание имаме финансова подкрепа от друг човек. Някой на когото можем да разчитаме по пътя на развитието си. Без подобна подкрепа рискът може да се окаже дори и фатален. Но колко често имаме шанса да получим подобна подкрепа? Ако нямаме богат близък или роднина, който да ни обича достатъчно, за да ни заеме средства или да ни подкрепя в дейността? Ако сме основен източник на доходи в семейството? Мисля, че решението е ясно - мечтите остават на заден план. Но в никой случай не бива да се забравят.

Има ли възможни и невъзможни мечти?

Най-трудната част от промяната е да прецениш възможностите си. Трябва да имаме ясна представа за реалните си качества, цели и идея колко време и усилия ще загубим, докато сами стъпим на острова на осъществената си мечта. Тази, която ще ни донесе щастието, че сме успели в това, което най-много желаем и то ни носи душевно и финансово удовлетворение. Но трябва да помним, че дозата шанс все може и да кацне на нашето рамо.

Един симпатичен човек ми каза скоро “Мечтите са нереални до момента, в който не ги сбъднеш”. Защото след много труд и търпение идва лекотата и усещането, че всяка стъпка те прави по-силен и по-уверен. Увлечен в любимата си дейност, не мислиш за това докъде си стигнал. Вървиш и един ден се събуждаш, осъзнал, че си постигнал мечтата си и всички рискове са си стрували.