“Оставя ми малки писъмца в оранжево.
Дори когато не ги търся и чакам, те ме намират навсякъде.
Разказват ми за последните топли целувки на морето, флиртувало с пясъка...
За нежните прегръдки на слънцето, които слънчогледите чакаха...
За полъха на вятъра, танцувал с житни класове и макове...
За горещата земя, която вика водата да се върне в нея.
За всичко това, което пълни с живот гроздовете. Тези, които скоро ще вкуся.
Изпраща ми писма в оранжево.
Есента.”

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=3938