Много от днешните работодатели натрапват на служителите си идеята, че едва ли не им оказват висше благоволение заради това, че им позволяват да работят в тяхната фирма. Манипулацията приема всякакви форми само и само да остане накрая впечатлението, че добрият служител работи много, получава малко, бонуси и морални стимулации да не очаква, но е длъжен да почита и уважава безпрекословно шефа си.

“И вие ли сте на такава работа? Усещате ли как с всеки изминал ден давате все повече на работата си, а тя изстисква цялото ви време, енергия и...самоуважение? Напуснете или се опитайте да промените нещо.”

Работата е една от най-важните сфери на себереализация. Там прекарваме най-голямата част от активния ни ден и би следвало да се чувстваме добре, когато я вършим. Нещо повече – тя ни обвързва в една много ясна зависимост – труд срещу пари. Усилия срещу възнаграждения. Компромиси срещу компромиси. В тази връзка работодателят и служителят са равнопоставени страни. Никой не е повече от другия и отношенията трябва да се дефинират от самото начало.


Защо е важно да имаме и демонстрираме повече самоуважение на работа?

Защото работодател и служител са еднакво важни за успеха на фирмата, щастието и благосъстоянието си. И тези позитиви се градят на взаимно уважение.

Защото никой не бива да се възползва от служителите си и да изисква повече от това, което е дефинирано по договор и служебна характеристика.

Защото самочувствието на работа води до добра самооценка, психично равновесие и дори – щастлив личен живот.


Как да поставим граници и да не се оставяме на бъдем манипулирани?

Още в началото – осъзнайте, че имате качества, опит и все нещо, което се е харесало на работодателя. Това е добро начало да стъпите в първите си дни на работа с прилично самочувствие, че сте избрани измежду неколцина.

Винаги изпълнявайте служебните си задължения. Изисквайте те да са ясни, да има срокове и възнаграждението да е определено – твърда заплата, бонуси. Това винаги ще дава ясни доказателства, че сте отговорен служител и никой няма право да ви обвини в немарливост или мързел.

Постарайте се да не смесвате личното с професионалното и не се поддавайте на клюки и интриги. Нищо не скапва така лошо имиджът на който и да е човек от интригантството. Чистата съвест и спазването на граници е основа за достойно професионално положение.

Спазвайте работното си време. Изцяло и непоколебимо. Обедната почивка е за обяд, не за довършване на някоя таблица. Малките почивки – също. Работният ден има начало, има и своя край. Ако не свикнете да идвате и тръгвате навреме още в началото, можете да бъдете експлоатирани и реално да работите нон стоп.

Отстъпвайте и правете компромиси с горното правило, когато се налага, но нека всички знаят това. Не че трябва да го демонстрирате наляво и надясно, как сте останали 10 мин след 6 часа, но това е акт на щедрост и тя може на в първия, но в някой следващ момент да иска отплата. Когато искате повишение или бонус.

Гордейте се с успехите си. С такт, разбира се и скромно, но нека се знае, когато сте си свършили добре работата. Истината е, че шефът следи много дейности и точно в този момент – не и вашата. Затова покажете, научете се да се „продавате” добре.

Не се страхувайте да дадете мнението си, ако е поискано. Ако вече сте натрупали повече опит, със сигурност сте някаква степен капацитет в отдела, офиса или областта си. Признак на здравословно самочувствие е, когато показвате това. Вие вече сте ценен кадър в тази фирма и гласът ви се чува.

Когато усетите необходимост – тръгнете си без колебания. Независимо за какво се отнася – ниско заплащане, лоши отношение, нерегламентирано работно време, голям обем задължения. Работата трябва да доставя удовлетворение и пари. Ако усещате, че там вече не е вашето място, тръгнете си с достойнство и навреме, за да опазите самооценката си, преди съвсем да сте я загубили.