Ален Делон е най-известният френски актьор. Да, знам за Белмондо, Жан Габен, Депардийо, за Жан Рено или Венсан Касел. И не са само ролите и филмите. Има нещо в този човек, нещо различно и живо, нещо диво и неопитомено. И въпреки успеха, славата, парите, многото вълнуващи връзки с най-красивите жени на не едно и две десетилетия, в Ален Делон остава нещо неуловимо, което не спира да провокира интереса на няколко поколения.



Филмографията на Ален Делон (роден на 8 ноември 1935 г.) е повече от богата - 95 роли в пълнометражни филми, мини сериали и телевизионни филми, продуцент на 30 заглавия, собствена продуцентска компания. Той обаче не е много обичан от критиците. Филмите му са награждавани - ролите в него - не, особено на фона на славата му. Негови близки и колеги, хора от екипите, с които е снимал, казват за него, че е студен, егоцентричен, груб и самодостатъчен. И той вероятно е бил такъв, дори се появява прякор, над който той се надсмива с недоумение: "студеният ангел". Но Делон не е само това.

Зад успеха и жените, парите и придобивките, често критиците му забравят да виждат едно разрушено детство. Едно момче, останало само на себе си твърде рано и принудено бързо да се оправя в живота, като се ползва с всички дивиденти на външния си вид. На 8 години е в пансион, защото и двамата му родители се женят отделно и създават свои семейства. Периодично е прибиран от майка си и пребиван от втория си баща, Ален израства като хулиган и постепенно затваря всички врати на праведния живот във френската провинция. На 17 г. заминава на война в Индокитай, тогава френска колония, и загубва окончателно всичките си илюзии. Когато през 1956 г. Ален Делон се установява в Париж, той е готов за славен живот без условности и го получава.



„Когато в това е замесена жена“ (1957) е първият му филм, там той играе гангстер. Роля, която Делон добре ще познае през годините и която изобщо не му е чужда. Франция полудява по сините очи и хладнокръвието на младока. Всички искат да знаят името му. Следват „Роко и неговите братя“ (1960), а в „Гепардът“ на Лукино Висконти Ален Делон е истинска звезда. Следващите му по-значителни роли са „Самураят“ (1967), „Басейнът“ (1969), „Сицилианският клан“ (1969), „Борсалино“ (1970), „Двама мъже в града“ (1973), а „Господин Клайн“ (1976) му носи и награда Сезар за мъжка роля - единственото отличие в кариерата му. 70-те превръщат Делон в икона - хладен градски циник, твърд мъжага с минало, любимец на жените, уважаван от мъжете, сложен характер от двете страни на закона. Следват „Като бумеранг“ (1976), „Смъртта на един негодник“ (1977), „Трима мъже за убиване“ (1980), „За кожата на един полицай“ (1981), „Неукротимият" (1983).



Славата на Ален Делон е поделена между филмите му и личния му живот. Той завърта главите на много свои партньорки, старлетките са по петите му, но Ален Делон до настоящия момент е труден мъж и нито една жена не успява да смири буйния му характер, в който с еднаква сила се съчетават капризност и егоцентризъм и страстно отдаване и интимност. Още млад, през 1958 г. на летището за снимките на филма "Кристина" Ален Делон притеснено посреща Роми Шнайдер с букет рози. Любовта им е страстна, дълбока и трае 5 години, след които Шнайдер не може да се възстанови.


С Роми Шнайдер.

От 1964 до 1969 Ален Делон се жени за Натали Бартелеми, от която има син - Антъни Делон, също актьор днес, с който дълго време имат сложни отношения. Идиличното семейство обаче не трае дълго. Още през 1969 г. той започва връзка с Мирей Дарк, с която обаче не може да има деца, заради слабото й сърце. Те са заедно 11 години, след които той се утешава при Ан Парийо. Последната му дълга връзка е с манекенката Розали ван Бреемен, от която има син и дъщеря. Ален Фабиан Делон и Анушка Делон също са артисти. През 2001 се развежда с Бреемен и оттогава не е свързвал името си официално с друга жена за по-значителен период.


С Натали Делон.


С Мирей Дарк.


Ален, Натали и Антъни Делон.


С последната си връзка и двете си по-малки деца.

Ален Делон не се изчерпва дори и с това - той е фантастичен бизнесмен, при което името му няма нищо общо. Печели от всяко начинание, внушителна е колекцията му от произведения на изкуството, но най-страстна любов, освен жените и изкуството си, той има към животните. Това е основата на дългогодишното му приятелство с Бриджит Бардо, за което и двамата се кълнат, че никога не се прекрачвали границите, макар през 60-те да са най-горещите французи в света. Ален Делон е един от най-ярките благодетели за организации за защита правата на животните и сам той отглежда много.



През годините Ален Делон остава символ на сложен мъжки характер, зад който се борят много страсти, слабости и талант, подплатени с красота, чар и опасно присъствие. Сега, когато се откриват все повече подробности за личния му живот, архивни снимки, ореолът около неговата личност става все по-носталгичен, малко противоречив, но винаги ярък. Ореол на един мъж, винаги верен на себе си.