Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна тревога е в многобройните митове и стереотипи, свързани с майчинството, които усвояваме чрез възпитанието си и които изграждат представата за "истинска майка"-един калъп, в който е трудно да се впише човек. Майчинството е свръхидеализирано и обвито в мистерия и е добре да се помисли доколко най-разпространените митове отразяват реалността и какво стои зад тях.
Всяка жена мечтае да стане майка и вижда смисъла на живота си в това.
Разбирането, че майчинството е универсална цел на жените по света, че то и само то осмисля съществуването им, е направлявало съдбата на много поколения жени. Факт е обаче, че навсякъде и винаги е имало жени, които поради една или друга причина не са създавали семейство и деца и над тях обикновено е тегнело общественото неодобрение и презрение. Нека да споменем обаче, че сред жените без деца са знаменити писателки като Джейн Остин, Джордж Елиът, сестрите Бронте и Вирджиния Улф. Съвсем отскоро, и то преобладаващо в западните общества, на майчинството започна да се гледа като на избор, а не на задължение и редица известни жени обявиха и обосноваха решението си да нямат дете- например авторката на "Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт, Опра Уинфри, Камерън Диаз. Във време, в което жените имат възможности за реализация в многобройни сфери, изборът да нямаш дете е напълно легитимен човешки избор и позволява на много жени да посветят повече време и енергия на творчеството, бизнеса си, социалната си дейност или каквото намерят за добре.
Веднъж родила дете, жената се променя необратимо и се превръща в особен вид същество, известно също като"истинска жена".
В общия случай съвременната жена не ражда преди осемнадесетата си година, така че има достатъчно време да натрупа жизнен опит, да формира идентичността си и да се изгради като личност. Макар да е безспорно, че майчинството внася огромни промени в живота на жената, промяната е по-скоро в начина, по който е възприемана, отколкото в личността й. Подобно на бащата, и майката е просто човек, станал родител. Да й се приписва особен статут, да се настоява да бъде уважавана извънмерно и въобще да бъде третирана като извънземно е излишно и като цяло неприятно преживяване.
Майката "живее" за детето си, то е всичко за нея и тя жертва всичко за него.
Няма нужда да се замисляме дълбоко за качествата, които асоциираме с думата "майка"-веднага и автоматично се сещаме за "всеотдайна", "грижовна" и "жертвоготовна". В едно друго време Балзак казва "майка, която наистина е майка, никога не е свободна" и това е част от представата за "добра майка”. Общо е разбирането, че ограниченията, свързани с отглеждането на дете, са преимуществено и основно за майката и докато бащата може да запази своята свобода, майката би следвало да я пожертва, и то доброволно. Раждането на детето обаче не заличава личността на майката и тя продължава да има собствени потребности, интереси и нужди. Нещо повече, при огромния разход на енергия и време, свързан с отглеждането на детето, тези нужди стават далеч по-належащи и крещящи, в буквалния и преносния смисъл на думата. Очакването, че тя трябва да се откаже от тях и да се посвети изцяло на детето, е неестествено и вреди както на майката, така и на близкото й обкръжение. Личният живот на жената не би трябвало да свършва с превръщането й в майка. При една добра организация на времето и с подкрепата на таткото майката може да продължи да води удовлетворяващ социален и културен живот, да намира време и пространство за себе си и нещата, които обича да прави. В противен случай, неудовлетвореността се трупа и безпроблемно се трансформира в явна или прикрита агресия, депресия, свръхконтрол.
Майката обича детето си повече от всеки друг. Нейната любов е незаменима.
Традиционното разбиране дава на майката привилегирована роля в отглеждането на детето и може би оттам идва представата, че любовта й е превъзхождаща. Превъзнасянето на майчината любов е част от онзи модел на мислене и съществуване, в който бащата изкарва парите и прави кариера, а майката обгрижва децата си. В съвременното семейство отглеждането на дете все повече се превръща в съвместно занимание, а бащата е много по-включен и съпричастен и в тази връзка можем да си зададем въпроса по-малка и по-заменима ли е бащината любов? Доколко въобще е количествено измерима любовта и има ли смисъл от сравнителни степени? Ясно е, че бременността и кърменето помагат на майката да изгради силна емоционална връзка с детето си по-бързо и по-лесно, отколкото това се отдава на бащите, но бащите са способни да наваксат пропуснатото и да се превърнат в не по-малко грижовни и емоционално ангажирани родители от майките.
Майката пази детето си като орлица, тя се страхува и притеснява непрекъснато за него и се старае да го държи винаги близо до себе си.
В първите 3 години от развитието си детето изисква интензивна грижа, но в хода на порастването на детето тази нужда намалява значително и кръженето около него не е толкова необходимо. Една емоционално интелигентна майка няма как да не е наясно, че нито страховете, нито контролът са подходяща среда за отглеждане на психически здраво дете. В крайна сметка определящ за родителския стил и подход не е толкова полът на родителя, колкото възгледите му, житейския му опит и не на последно място начина, по който той самия е бил отглеждан.
Ограничените и изкривени представи за майчинството подкопават женската увереност, насаждат вина и правят от майката прицел на нежелани критики и забележки за това "каква майка е". Време е да се отърсим както от прекомерното идеализиране на майката, така и от обезценяването на усилията й, и да я погледнем в очите-един свободен и истински човек, който заслужава да бъде третиран като равен.
