Събота е моят ден за пазар. Вземам платнената чанта и тръгвам със списъка в есенната утрин. Първо се отбивам до любимата ми бакалия, където продавачката се провиква: „Ей, по-рано тоя път! Добро утро!” Разпитвам я. Какво й е прясно, кога ще докара от онази червената леща, която стана на чудна крем супа. В бакалията почти всичко е българско, сезонно. Има сушени плодове, насипни варива, царевица за пукане, слънчоглед, фъстъци. Има я приветливата продавачка, която винаги има някой лаф и усмивка за мен.





“От къде купувате храна? От квартален магазин от хипермаркет, според промоциите, от пазара или както падне?”

Решението къде и на кого да дадем парите си за храна е едно от най-важните ни. Защото е важно откъде идва храната, как е дошла до нас и как е била произведена. Храната е нашето здраве. Парите, които не даваме за лекарства и добавки. От друга страна парите ни са начин да избираме какъв свят искаме. Чий труд заплащаме, кого стимулираме икономически и къде този някой плаща данъците си – в нашата община или някъде другаде. Иска ми се, когато даваме парите си, да сме по-осъзнати в избора си. Има значение! Има хора, които зависят от нашето решение и такива, на които не им пука, за които сме стока, която могат да манипулират с маркетинг и промоции.

Обичам да обикалям пазара, да си говоря с продавачите, да усещам духа на квартала. Обичам да гледам изобилието във всеки сезон. Обичам да се чувствам от тази малка общност. Обичам да подам парите и усмивката си на човека, който е произвел тази храна.

Този текст и идея за меню е част от "Постове и Пости", в които споделяме какво хапваме по време на пости и какви постове ни хапят.