Първи опит с квас равносилно на първи провал с квас. Започнах кваса и уж всичко беше както трябва. Живна, хвана се добре, пуска балончета на воля. Дори стана като мус - 3 пъти повече от първоначалното ниво в бурканчето. Замесих кваса от чисто ръжено брашно с бяло - както си му е редът. Стоя цяла нощ покрито и бухна прилично.
Днес си казвам: "Ще се меси!" И стана меко, еластично тесто. Но нещо се обърка при печенето явно, защото след второто втасване - нито се вдигна, нито питката стана нещото, подобно на питата от горната снимка.
Да признаеш провала не е страшно, защото сам по себе си той не е страшен. Провалът означава смелост, движение, цел. И начин да се учим, впрочем - най-добрият начин да се учим е след някой масивен, необратим, фантастичен провал. Не е лошо и всички да знаят - егото да се смири малко, малко акъл да получиш...Сега ще анализирам и чета какво обърках, защото да си кажа - имам нов, бухнал квас и репетицията за Бъдни вечер продължава. Колкото и провали да има дотогава.
Как да си захванем квас
Но аз се чудя междувременно - може ли тази вълшебно хрупкава коричка да е провал? С едно кьопоолу например...? Не изглежда да е провал, определено няма и вкус на провал.
Какво хапвах тази седмица:
Предимно бобови и зърнени култури. Опитвам се да намаля глутена, защото това е един от капаните на постенето - наблягането на тестените. Вместо това овесени ядки с плодове на закуска, по-бавно и по-осъзнато дъвчене.
Сполучлива комбинация от червена леща, булгур, тиква, царевица, къри и черен пипер на тиган.
Салата с богата поръска е следващия ми експеримент - смес от ядки, семена, сушени плодове дори. Почнала съм и кълнове да правя.
Това е резултатът от моя пръв квас, който ще опитам с кьопоолу с малко шарлан и чесън. Но репетицията за Бъдни вечер продължава и не се отказвам от една хубава питка/битка с квас
