Тази година се зарекох по време на постите да опитам да хвана квас. Първият път беше неуспешен, но след питката за Никулден се убедих, че мога да успея, стига да не се отказвам и ако анализирам грешката си. А тя беше една - прибързаност. Хлябът с квас иска дълго втасване, което няма нищо общо с това на маята, и трябва да бъде изчакано - като всяко хубаво нещо.

“Квасеният хляб е напълно възможен за всяка практична домакиня, защото може да се направи и в хлебопекарната.”

Може би ви се струва, че това - хлябът с квас, е нещо сложно, безумно капризно и невъзможно за една съвременна жена, на която все не й достига времето? Няма нищо такова. Хлябът с квас е нещо, което можем да правим между другото - като правенето на кълнове или накисването на ядки.


За домашен хляб с квас в хлебопекарна са нужни:

5-6 лъжици готов квас,
1 ч.ч. бяло брашно,
1 ч.ч. вода,
1 щипка сол.


За печенето на хляба

600 гр бяло брашно,
300 мл хладка вода.



Замесената каша слагам в купа, завита с кърпа, в студената фурна на печката. До сутринта трябва три пъти да е увеличила размера си и да има консистенция на мус с балончета, леко възкисел аромат на брашно.



Избирам програмата за основен хляб, която на моя модел е 3.20 часа. В кошничката изсипвам водата, брашното (пресято поне веднъж), щипка сол и кваса. Първия път наблюдавах процеса на замесване и три пъти добавих около 2 с. л. брашно, за да стане тестото гладко и еластично и да се отделя добре от стените.



След замесването и втасването, тестото беше увеличило размера два пъти и хлебопекарната пое нататък. Не мога да ви опиша колко хубаво ухаеше вкъщи, докато се печеше този хляб.

А готовият хляб изглеждаше така:





“Ако не бяха пости, веднага щях да намажа с масло и шарена сол, но предпочетох със зехтин и червен пипер - "Циганската баница" от нашето детство...”



Прочети още: Обредна пита с квас за Бъдни вечер
Прочети още: Варени гевреци с квас (подходящи за коледари и сурвачки)