Игрите с кукли имат своите традиции от дълбока древност и са популярни в цял свят дълго преди да се създаде кукления театър като такъв, какъвто го познаваме днес. Всички народи са имали свои ритуали при игрите с кукли, които си приличат по едно- чрез контролирането на измисления свят хората са опитвали да осъзнаят своя собствен.

В наши дни кукленият театър е насочен основно към детската публика - децата си остават най-верните почитатели на вълшебния свят, пресъздаден от куклите. Любимите им приказки оживяват, те виждат героите и както в театъра (за разлика от телевизията и киното) - контактът е органичен, непосредствен.


Ползите от куклените постановки са много

Приключенията на куклените герои развиват въображението, учат на съчувствие, помагат на децата да открият общовалидни морални ценности. Зарядът от сцената се предава и скоро сами виждаме, че малките не смеят да мигнат с очи. Те просто се забавляват истински.

Още по-полезно от гледането на куклена постановка е участието в такава. Децата обичат влизането в роля, пресъздаването на истории, в които те да вплетат и собствени преживявания, мечти и вълнения. Артистизмът е близък до детската натура и дори по-срамежливите успешно влизат в роли. А това може да е чудесна терапия за интровертни или хиперактивни деца.

Около третата годинка започва желанието на детето да играе ролеви игри - детето взаимства сюжети от заобикалящия го свят и пречупвайки ги през своето въображение ги пресъздава в играта си. Психолозите използват участието в ролеви игри за да научат повече за вътрешния свят на детето и за емоции, които то не може или не желае да изкаже.

“Чудесна идея за забавление с детето е „истинско“ куклено представление у дома, като дори и куклите може да си направите сами.”

Най-простият начин за изработване на кукли е с помощта на картонените ролки от тоалетна хартия - с тях стават чудесни човечета. Може да направите заедно модели на всички членове от семейството си, на приятелчетата или на целия клас в училище или детската градина, след което да разигравате различни сценки- ежедневни и фантастични.

Ще останете изненадани от това колко неща може да научите от съвместната игра с детето. Чрез разиграване на различни сценки детето може да преодолее страхове- например страха от зъболекар, страха от тъмното. Срамежливото дете може да придобие повече увереност в себе си, агресивното неусетно да се постави на мястото на по-слабия.

Подходящи материали са и клечките от сладолед, кибритени кутии, малки кукли от филц само за пръстчетата. Трябва също и да осигурите сцена - кутия от обувки или кашон от електроуред. По-сръчните родители могат да ушият завеска и да нагласят подходящо осветление. Писането на сценария е още един допълнителен стимул за въображението на децата, а дори и Червената шапчица може да бъде разказана без сценарий и затова - винаги различно.

От чорапи:


handmadecharlotte

Кукли за пръсти:


inhabitos

С клечки от сладолед:


trendhunter