Намирането на добър приятел е като влюбването. Душа, с която да се свържеш. Душа, която е близка до твоята, но имате толкова различия, че да бъде буден интересът. Души, които се подкрепят и обичат, които се смеят заедно и които могат да вдигнат света във въздуха. Така поне е в идеалния случай. Така трябва да е. Но на практика, да се създаде трайно приятелство са нужни както химията, така и усилията. А както е в и в любовта, понякога трябва да знаеш кога да си тръгнеш.

Колкото по-рано осъзнаем, че едно приятелство се е изчерпало, без да търсим вина и без да се тормозим, толкова по-бързо освобождаваме място и време за някой по-добър човек в живота ни. Живот, в който има смисъл да се раздаваш, но има смисъл и да получаваш нещо насреща. Когато телефонните ни разговори стават все по-редки, срещите – също. Когато усещаме, че нещо не е наред. Малки разочарования и все по-оскъдни доказателства за любов и привързаност. И ако това е естествен залез, с който трябва да се примирим, има приятелства, които трябва да прекъснем още в момента, в който осъзнаем, че не само приятелството е изчерпано и не ни носи нищо, то откровено ни вреди.


„Приятелите”, с които трябва да се разделим

Приятелят, който ни търси, само ако има нужда от нещо. Да, говоря и за приятелство, и за изгода. И едното не може без другото. Затова хората сме свързани в толкова невидими връзки – защото си помагаме и „вземам-получавам” връзката е балансирана. Всеки има приятел, от който да заеме пари, да гледа детето му за няколко часа. Лошото е, когато имаме приятел, който само иска. Иска да взема всичко, до което се докопа – времето, вниманието, пари и услуги. Но в същото време, когато имаме нужда от него – той е някъде другаде. Все зает, все няма време и колкото и да му се иска – просто не може да помогне.

“Добрият приятел дава от себе си, когато имаме нужда от него. Колкото и малко да е, важното е, че иска.”


Приятелят, който чрез вас цели друго. Имате ли чувство, че когато сте с него, той сякаш не присъства с вас, а с това, което притежавате или имате достъп. Например, той е с вас заради вашите контакти или начина ви на живот, но всъщност нямате истинска връзка с него. Той остава недостъпен и не желае сближаване на емоционално ниво. Тези хора, които ни приемат като трамплин или средство, трябва да се махнат от живота ни, защото през техните очи, ние самите се обезценяваме. Виждаме се като набор от несъществени придобивки или сборна точка на интересни хора, без самите ние да бъдем третирани като такива.

“Добрият приятел е с нас, заради самите нас и няма нужда от друго. Колкото и лоши моменти да имаме.”


Приятелят, който иска да е винаги в центъра. Може наистина да е страхотен човек, може да има невероятни качества, но когато изисква цялото внимание за себе си – внимание, вашият приятел е его-маниак. Колко лошо е това за едно приятелство? Не мисля, че говорим за такова, защото его-маниаците не са способни да създават истински връзки с хората. Стойте далеч от него, защото освен, че ще се обезличите, ще погубите много време в опити и вие да бъдете оценени. А това може да е истински изтощително за всеки.

“Добрият приятел ни цени и иска да е ангажиран с нашите неща. Колкото и да са незначителни”.


Приятелят, който тайно ви завижда и ревнува. Винаги сте подозирали, че тайно или пък явно, той ви завижда. Няма значение за какво и как го показва – дали с комплименти и фалшиво обожание или с някои ехидни забележки. Този приятел може да ви подложи на много повече терзания, отколкото който и да е, защото винаги ще ви тревожи – „Защо го каза? Какво имаше предвид? Искрен ли е?” Завистта обикновено показва някакво чувство за малоценност и желание да се доминира над обекта на завистта, а тук арсеналът от средства е широк – пасивна агресия, клюки, самосъжаление, вменяване на вина.

“Добрият приятел приема успехите ни и когато сме по-добри в нещо. Колкото и маловажно да е то.”


Приятелят, който ви обсебва и ви иска само за себе си. Започва незабележимо: покани за обяд, питие след работа, иска да дойде у вас под някакъв предлог, пазарува от магазините, от които и вие. Неусетно, той е навсякъде в живота ви. Звъни ви, праща съобщения и ви тагва в социалните мрежи на всеки пост. Егото ви е във възторг, но внимавайте. Когато този типаж влезе в живота ни, трябва моментално да се дистанцираме. В началото изглежда безобидно, но колкото по-късно става това, толкова по-трудно ще бъде. А това може да доведе до неочаквани последици. Обсебването може да е признак за психологичен проблем и всичкото това „невинно” нещо да завърши зле.

“Добрият приятел приема, че имате други приятели и оставя пространство помежду ви. Колкото и голямо да е то.”


Както в любовта, така и в приятелствата - хората хем са си същите, хем се променят постоянно. Неуловимите ни същности се срещат и разминават през цялото време. за кратко проблясват връзките ни и в тези моменти сме истински щастливи. Често споменът за тях ни държи все още към нашите приятели, макар всичко вече да е различно. Не можем да жертваме себе си постоянно, времето ни е ограничено и въпреки разочарованието или тъгата, които усещаме, че ще изпитаме - редно е да се разделим с хората, които някога сме наричали приятели. Защото те или никога не са били такива, или вече са различни.