На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен закон, иначе демократичната Търновска конституция, не е казано изрично за пола на имащите право на глас, но се има предвид под "избиратели" само мъже, защото по това време за България това просто е било немислимо - жена да участва в делата на мъжете. Изборният закон гласи:

„Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини,”

И все пак, това неуточняване се оказва благодатна почва за поникването на идеите за равноправие в политиката и обществения живот. Иначе казано – още през 20-те години и у нас започват дейността си суфражетките. Както и в Европа и САЩ, първите суфражетки започват дейността си на полето на културата и интелектуалния труд. В България това са Анна Карима, Вела Благоева, Екатерина Каравелова, Вера Златарева, Димитрана Иванова и още.

Снимка Росен Тахов, за в-к "24 часа"

Будната русенка Димитрана Иванова (1881-1960) е дългогодишен управител на Българския женски съюз и член на Управителния съвет на Международния алианс на жените за избирателно право и равноправно гражданство. Тя има две висши образования, право в Софийския университет, както и философия и педагогика в Цюрих. Работи като учителка - единствената професия, отворена за жени. Тя е и една от първите, които претендират за граждански и политически права на жените, включително – право да гласуват и да бъдат избирани. Като председател на Българския женски съюз тя е инициатор на множество петиции към Народното събрание. Самата Димитрана е обект на присмех и презрение. Нейни карикатури се появяват постоянно във вестниците. Справедливият патриархален гняв отсъжда – мястото на жените е в кухнята и при децата. Иронично е, че точно в Турция (Ататюрк по това време превръща бившата Османска империя в светска държава) още през 1930 г жените не само могат да гласуват на местни, но и на национални (1937 г.), а през 1938 г. турският парламент може да се похвали и с жени депутати.

Цар Борис III е предпазлив в това отношение, въпреки че царица Йоана упорито му влияе в посока, че това са настроенията в света и около България. През 1937 г. са направени „пробни избори”, на местно ниво. През януари 1938 г. е обнародван новия избирателен закон:

„Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици"

Ограничението се вижда още на пръв поглед - това са жени, минали през брак. Младите образовани необвързани, много от тях учещи в чужбина или утвърдени интелектуалки, остават извън урните. Ограничението е поставено под въпрос, тъй като по време на Балканските войни много жени бързо променят семейното си положение. Вдовиците не са малко, но не повече стават неомъжените, поради факта, че повечето млади мъже са по фронтовете. Избирателният закон остава в този си вид до прочутата Димитровска конституция.

Димитровската конституция е приета от "народната власт" през 1947 г. и понеже марксизмът признава правото на жените да бъдат равноправни в обществения и политически живот, ограничението бързо е премахнато:

"Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права."

По този начин окончателно се решава казусът с правото на жените да гласуват. Интересно е, че България в това отношение не изостава много - на Балканския полуостров последни са гъркините - в национален мащаб масово гласуват едва през 1956 г., а швейцарките - през 1976 г.