"Принципно не правя филм, за да забавлявам хората. Избирам роли, които ме предизвикват да наруша моите лични бариери"

Една великолепна актриса с енигматична усмивка и незабравим поглед едва на 70 години получава първата си номинация за Оскар и с това отново приковава вниманието към себе си. И макар Шарлот Рамплинг да е свикнала с него, тя винаги стои дискретно в полутоновете на славата, винаги стилна, винаги овладяна, със стаена сила едновременно на хищник и дама. Дори когато след близо 50-годишната си кариера, успехът я застига категорично за ролята й в "45 години", тя отново е там, където иска да бъде - в малкото, независимо кино, в което снимането на филми е пътуване и интимно изследване, а не просто забавление за масите.



Шарлот Рамплинг (р. 5 февруари 1946) започва кариерата си много млада, първо като като модел - просто една случайна красавица, вървяща по тротоар в Лондон. Първите й роли са малки и незначителни, докато не се снима във филма на Лукино Висконти - "Прокълнатите" през 1969 г. Критиците са във възторг от дебютантката, а там за първи път тя изважда онзи неин поглед, който става запазената и марка. Тежък, загадъчен, изпитателен, дълбоко провокиращ.



Тя започва да снима предимно европейски арт хаус филми, с висока художествена стойност, но не много касови и познати на масовата публика. Никога не е имала претенции към Холивуд и славата - Рамплинг се е приемала като артист, а не като звезда. Междувременно обаче известността й расте и тя става една от най-елегантните жени през 70-те, истинска модна икона на суингинг поколението - споделя едно жилище с двама мъже, а през 1974 г. се снима за Плейбой. В Холивуд я забелязват през 1975 г. като екранна партньорка на Робърт Мичъм в "Сбогом, моя красавице", по едноименния роман на Реймънд Чандлър. Междувременно тя се жени за Жан Мишел Жар (през 1978 г.), от който ражда втория си син Дейвид Жар. Първият й син е от брака й с Брайън Сауткомб. Двамата съжителстват и с модела Рандъл Лорънс, но тя отрича да са живеели като тройка.



През 80-те следват едни от най-зрелите й филми The Verdict (1982, реж С. Лъмет), Long Live Life (1984, реж. К Льолюш), Max, Mon Amour (1986, Н. Ошима), Angel Heart (1987, А. Паркър). След този период се снима сравнително по-рядко, предимно в телевизията, и успехът й за масовата представа е колеблив. Принос за това има и провалът на брака й с Жар - от вестниците тя научава, че й е изневерил и след 19 годишен брак двамата се развеждат, а тя преживява нервен срив.

През 2003 г. Рамплинг снима "Басейнът" на Фр. Озон, който я връща обратно в традициите на доброто европейско кино, а с него правят още два филма. Следват филми, в които тя има не много големи роли, но присъствието й на екрана е винаги впечатляващо мощно. Филмът й "45 години" на режисьорът Андрю Хай е най-големият й успех дотук, ако броим номинациите й наградите. В това отношение, най-значителното й отличие в кариерата е Сезар за цялостно творчество през 2001 г.



Време е може би тя да получи първия си Оскар, но както личи от публичните й изказвания по темата - суетата на червения килим, статуетките и шумът около звездите никога не е бил важен за нея. Тя е жена, която знае коя е, къде се намира и какво иска. А това, което иска, е да снима качествено кино.