Синьото сирене е специфичен деликатесен вид сирене с висока хранителна стойност и висока масленост. Представлява млечен продукт, претърпял био- и физико-химични промени, под въздействието на сирищни ензими и ензими на млечно-кисели микроорганизми. Наситено е с белтъчини и мазнини, към които по специална технология е добавена култивирана/благородна плесен (плесенни гъбички – сини, бели и червени; Penicillium roqueforti, glaucum, caseiculum). Притежава отличаващ го от другите видове сирена, аромат и вкус, както и типичните за него синьо-зелени плесенни нишки.

Интересно за състава на синьото сирене

На 100 грама продукт, средно се падат по около 30 гр. мазнини, от които 19-20 гр. са наситени, 8-10 гр. са мононенаситени, 0,8-0,10 гр. – полиненаситени.

Витамините, които се съдържат в сините сирена са А, Б-комплекс, Д, Е, К.

Минералният състав включва: натрий, калций, калий, фосфор, селен, магнезий, цинк, желязо и мед.

Аминокиселините, които присъстват в състава са: глутамин, валин, пролин, аспарагинова киселина, тирозин, изолевцин, лизин, левцин и др..

Що се отнася до ползите му за организма, макар и противоречиви, изследванията и мненията на експертите, като че ли сочат по-скоро, че синьото сирене има положително влияние върху флората на стомаха, но не бива да се прекалява с него в никакъв случай - прекалено много сол и мазнина, за да го обявим за полезно.




Видове сини сирена:

Рокфор – безспорно най-известното синьо сирене в цял свят. Рецептата и до ден днешен се пази в дълбока тайна, знае се само районът на произход – подножието на Рокфор су Сузон, Франция (район, известен с овцевъдството си) и технологията на приготвяне – пещерно отлежаване и зреене в пещерите на Cambalou, където питите се подреждат върху дъбови стелажи, при много добра вентилация. Съдържа благородна плесен от вида Penicillium roqueforti. Вкусът му е наситен с орехов нюанс, повърхността му е с бяла влажна коричка, а сърцевината маслено жълта с типичните плесенни нишки.


Пица с горгонзола, круша, орехи и рукола

Горгонзола – това пък е най-популярното италианско синьо сирене в три разновидности – натурална, сладка и пикантна. Носи името на малко краймиланско градче. Започва да се произвежда в Ломбардия около 11 век, а в наши дни – в Милано, Бергамо, Комо, Кремона, Леко и Алесандрия и други. Съдържа козе, краве или смесица от двете млека. Има дебела червеникава кора с прошарени сивкави петна, белезникаво бяла до светложълта ронлива консистенция, пикантен вкус и аромат и до около 50% масленост. Води се десертно сирене и е много подходящо при приготвянето на различни видове паста и ризото.

Блю д‘Аверн – по-високомаслено в сравнение с Рокфор, с остър вкус и аромат, тревисти цветни нотки.

Форм д‘Амбер – отново френско сирене, най-мекото от всички сини сирена, със също толкова мек и деликатен вкус като консистенцията си. Жълто-оранжево на цвят, с фин аромат, твърда външна кора, която не се консумира и мека сърцевина с ухание на изба.

Стилтън – английско сирене в две разновидности – бяло и синьо. Много силен аромат и отново твърда кора, която се отстранява при консумация.


Когато избираме и съхраняваме синьо сирене

Цената на сините сирена е сравнително по-висока от тази на традиционните за нашия пазар, но пък уникалните вкусови качества си заслужават. При избора на синьо сирене е важно плесенните нишки да са с наситен цвят, а самото то да е добре опаковано и да се съхранява в хладилник. Макар че е мухлясало, то също има срок на годност, не го прекрачвайте. Следете дали повърхността му е лепкава или обратното - с жълта кора. Старото синьо сирене би било и с много солен вкус.

Можете да го консумирате самостоятелно като мезе за вино, в комбинация със сезонни плодове – грозде, смокини, фурми, в направата на десерти (печени праскови, ябълки и др.) и разбира се, настъргано или нарязано на кубчета върху салати, паста, ризото, пица. Ако пък го затоплите, става идеална съставка за млечно-сметанови сосове за гарниране на пилешко месо и зеленчуци. Вкусът и ароматът му придават неповторим и незаменим почерк на всяко кулинарно изкушение.