Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата, любовта - те не са привилегия само на младите и красивите. Те са дар, който сами си даваме, колкото смятаме, че сме заслужили.

“Няма граници, които да задържат полета на душата.”

Нито по-дълбоките бръчки или болките в ставите, късогледството или високото кръвно. Ограниченията си ги поставяме сами с мислите: "Това не е редно за жена на моята възраст", "Какво ли ще помислят другите за мен", "Всички очакват да съм улегнала дама", "Вече съм стара за това".

Но независимо, дали остаряваме така:



Или така:



Дали ще сме в пъстри тоалети:



Или ще се радваме на тялото си, както го харесваме:



Дали ще сме по двойки:



Или сами:



Ако искаме ще боядисваме косата си без притеснение:



Или ще я оставим величествено бяла и дълга:



“Ние сме всичките тези години, всичките тези случки, емоции и спомени. Нашата възраст ни прави богати на всичко това и то ни изгражда великолепните хора, които сме днес. Може би не непременно помъдрели или благонадеждни, но в мир със себе си.”

Снимките са от:
www.advancedstyle.blogspot.bg
www.blog.lonewolfmag.com