Любовта е гора
Hera.bg
Инна Георгиева
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си.
Шум на тънки скършени клонки... след плахите стъпки. Пътеки отъпкани. Пътеки потайни.
Капки изсъхнала кръв по ръцете, малки белези... след самоуверени промъквания в най мрачните й кътчета.
Усещане за въздух. Повече от колкото гърдите ти могат да поемат.
Зелен, цветен... собствен хабитат, дарове, живот извън представите ти, който мислиш, че познаваш...
Гората е там. Привидно същата всеки път, но само за заблудени туристи, мислещи, че я познават и имат контрол.
Достолепна, тайнствена, непозната.
Можеш ли да контролираш цветовете на дивите ягоди, младите борови връхчета, мекотата на мъховете - пиещи жадно капки вода от неоткриваеми ручеи, силата на билките, разлистването на дърветата, песента на птиците? Изпитание за мнозина.
Тишина и музика. Дуалност. Разбираема за малцина.
Гората. Жива магия, в която можеш да потънеш. Завинаги.
“В гората от гъби най-често умират тези, които си мислят, че са гъбари.”Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4250
