"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943 г. е на 4 години, когато прадядо ми Петър решава да премести цялото семейство в България. Установяват се в Кюстендилско.

Откакто се помня, тя е до мен и майка ми в трудните моменти от най-ранна детска възраст. Когато съм се родила баба е била 39-40г.. Докато растях, ми се струваше много строга, на моменти студена, но всъщност тя е криела сълзите си от мен, просто не е искала излишно да ме натоварва. От две годишна не живея в Горна Оряховица, но винаги във всеки тежък момент е била до мен, безотказно, без колебание, без сметка, безусловно, с пълно отдаване.

Когато леля ми - прекрасната ми лелинка и близначка на майка, си отиде, баба просто се прибра в себе си и тъгува тайно, скрито от нас. И ние така сторихме, скрихме се и всеки тайно от другия тъгува, за да не пречим и да не дотягаме. Това остави огромен отпечатък върху нея, но тя се изправи и запази човещинката в себе си, нещо което не се случва на всеки - да не загубиш себе си въпреки случващото се.

Когато второто ми дете се роди преждевременно, тя беше човекът, който ми помогна да направим от кости 2,100 кг. човек. За което ще съм и благодарна цял живот. Не бях на себе си в тоя период и ако не беше нейното дълбоко търпение и съпричастност, едва ли щях да се справя с такъв успех. За моя най-голяма радост дребосъкът прилича на нея. Винаги ме е удивлявала със способността си за адекватността с която подхожда към новите обстановки и ситуации, но може би фактът, че толкова малка се налага да се мести от едно населено място на друго и да се приспособява, не знам...А може би някои хора просто се раждат такива космополитни и хора без значение къде живеят дали в хубавия Кюстендил или при циганите в Горна Оряховица. И винаги, ама винаги мога да си говоря с нея за какво ли не. Благодаря на Господ, че ме срещна с тази личност, която ползвам за опора твърде често!

Не мисля, че някога бих могла да й се отблагодаря. Единственото, което бих могла да помоля Господ, е да съм достатъчно дълго жива и здрава, за да бъда един ден поне на половина толкова от полза и ценна за децата на моите деца.

Пожелавам си Баба ми да ми е жива и здрава още години за напред, да е част от живота ни и ние от нейния!

Благодаря и на другата ми баба, на леля ми (Бог да ги прости), на майка ми. На всички жени съученички, учителки, работодателки, колежки, приятелки (и не съвсем) На всички, които са пресичали живота ми и са ме научили, а някои които още с в него и продължават да ме учат във всякакъв аспект, на хубаво, на лошо. Благодарение на тях всички разбрах, че животът е многолик и никога, ама съвсем никога един човек е само добър или само лош и че всеки е движен най-вече от своите лични мотиви.

На вас здраве и ви поздравявам за чудесната инициатива!
Хубави празници!"

Анелия Иванова

Прочети всички послания към нашите важни Жени.