
![]() |
Да започнем от бременността - бъдете сигурни, че втория път ще го преживеете далеч по-леко от гледна точка на излишните притеснения и незнанието какво се случва с тялото ви. Натрупали сте достатъчно опит с първата си бременност. Едва ли може да научите нещо ново или да се паникьосате, поради някоя напълно неоснователна причина. Повечето майки заявяват, че са имали в пъти по-лека втора бременност, което в голяма степен се дължи на по-голямото им спокойствие и вяра, че всичко ще бъде наред.
Раждането - вероятно сте наясно и с факта, че второто дете се ражда много по-лесно от първото, особено ако са минали не повече от две-три години след появата на първото (при естествено раждане). А и отново ще го кажем - знаете как се случват нещата, подготвени сте и това ви прави много по-силни и можещи да се справите с всичко, дори с възникнали усложнения. Последващите първи грижи за бебето, които толкова притесняват новоизпечените родители са много по-лесни.
Финансите - безспорно ще ви трябват доста повече средства, за да отглеждате още едно дете и все пак - докато е още мъничко, може да се каже, че сте изключително улеснени. Дори децата да са от различен пол, винаги ще се намери някоя дрешка от първия дребосък, която ще бъде идеална и за втория. Обувките също са доста голям бонус, стига да не сте наблягали "розовото е за момиченца, синьото е за момченца". Що се отнася до играчките и другите аксесоари - стига да не сте направили грешката да сте подарили по-голямата част от тях (особено по-бебешките), те са налице и са напълно използваеми.
Татковците и помощта - несъмнено един отговорен и грижовен татко (който е искал второ дете), вече ще отделя доста повече време за дребосъците. Наясно е, че на вас ви е двойно по-трудно и грижите ви са в пъти повече, затова той ще бъде готов да играе с едното дете, докато къпете другото или обратното. Казват, че мъжете стават по-грижовни след появата на втория наследник, тъй като първият е „поверен” основно на майката, която все още се учи да бъде такава.
Братя и сестри - като казахме, че таткото трябва да се занимава с другия дребосък, ето го и огромното предимство на деца с малка възрастова разлика - в даден момент ще започнат да си играят много добре едно с друго, макар и да е на 100% сигурно, че ще има сблъсъци за играчки и всякакви други детски неразбирателства. И все пак - да си имаш другарче по твои размери и акъл, е несравнимо преимущество, което ще помогне не само на детето, а и на вас. Вместо вие да учите мъника на разни неща, това ще прави каката или баткото, а това е идеалният вариант да имате повече време да си свършите останалата работа. При сравнително голяма възрастова разлика пък ще имате незаменим помощник в отглеждането на втория сладур, без обаче да забравяте, че не бива излишно да товарите първото дете с грижите по второто. Ако го направите, рискувате да превърнете по-малкия брат или сестра в досада или тежест за каката/ баткото, които ще имат достатъчно задължения и отговорности и без друго.
Грижовност и щедрост - тези качества със сигурност ще развият и двамата малчугани, именно защото са двама. Възможно е, когато пораснат, по стечение на някакви обстоятелства да се отдалечат един от друг и да не са си толкова близки, но въпреки това е сигурно, че докато са още малки и невинни, те ще се грижат едно за друго, ще споделят играчките и храната си и ще бъдат истински щастливи, че се имат. Доказано е и, че децата, които имат брат или сестра, изявяват много по-малко своето его в дадени ситуации, в сравнение с останалите, които нямат.
Работа в екип - кой, ако не собственият ти брат или сестра, ще бъде първият, който ще те научи да „работиш в екип”? От съвместното подреждане на детската стая до помощта в училище и университета- това е път, който ще извървят заедно и той ще ги научи да бъдат колектив, което си е много ценно умение в наши дни.
По-добри социални умения - изследвания по темата сочат, че наличието на брат или сестра, е много важно за развитието на по-голяма общителност, креативност и склонност да разбереш другия, да влезеш в кожата му.
Истинско приятелство- кой може да ти бъде по-добър приятел от собствения ти брат или сестра, кръв от твоята кръв, някой, с който растеш, този, който знае всичко за теб? Никой. И това е особено важно, когато децата пораснат. Общите пакости и лудории, обикновено се превръщат в общи, задушевни разговори и споделяне, което е много важно, особено в пубертета. Да се довериш на човек от твоя дом, който има или е имал почти същите проблеми като твоите и който те познава като дясната си ръка, е незаменимо преимущество. Защото приятелите не винаги се отзовават в нужда и за жалост могат да бъдат и предатели. Братята и сестрите са огромен дар, който трябва да бъде оценяван.
Семейството е завинаги. И от там започва всичко. Ако нямаме него, много по-трудно ще имаме и всичко останало. Родителите един ден ще си отидат, няма как да е иначе. Да ти оставят един такъв като теб, обаче е истинска утеха и безценно богатство. Братската и сестринската обич е за цял живот. Тя е гаранция, че няма да бъдеш сам тогава, когато най-малко искаш, защото ако не помогнеш на собствената си плът и кръв на първо място, на кой друг?Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4280