Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун, деца с проблеми в опорно-двигателния апарат, деца със смущения в развитието, хиперактивни, с нарушено зрение, слух. Дори децата с дислексия и заекващите все още трудно се приемат от обществото.

Всичко, което искат те и най-малкото, което можем да им предложим ние, уж нормалните, е пълноценно общуване. Да виждаме тях, а не болестта, да виждаме човека и сърцето, а не препятствията пред тях. Да се съобразяваме - нито да ги игнорираме, нито да драматизираме, със специалните им нужди. Но да не забравяме, че те жадуват и за съвсем обикновени неща, които нямат нищо общо с състоянието им – игра, усмивка, песен, прегръдка.

Ние възрастните можем да бъдем ужасно лицемерни. Признаваме различията им и сякаш за пред обществените очи и уши, сме толерантни, напипваме тенденциите тези деца да се интегрират в нашето общество и на пръв прочит го правим. Приемаме ги уж. Защото знаем как действа социалният принцип и преглъщаме понякога порива за отблъскване и игнориране. Но тайно не искаме да имаме нищо общо. А понякога сме истински чудовища. Махаме децата си от детската градина, ако има хиперактивно дете в групата. Не приемаме в училищния хор незрящото дете.

“Социализацията, за която толкова много говорим, трябва да става между връстници, да се поощряват приятелствата и взаимопомощта. Защото както едните се учат да бъдат приети, така и другите се учат да свикват с различното.”



Децата не са приучени толкова добре на социални норми, не са научени да лицемерничат и да правят компромиси с поведението си. Те са такива, каквито са, и реагират спонтанно. Както им диктува инстинктът. И при среща с различно дете той им казва - "пази се от различното и непознатото, защото това ще опази средата ти безопасна. Познато – безопасно, непознато – опасно.". И макар децата да слушат инстинктите си, те трябва да разберат, че непознато може да бъде и безопасно. Ключовата дума е "непознато".

Ако имаме добър контакт с детето си и попаднем на педагози с подобни разбирания, можем да разясним на детето, в какво се състои „различното” у другарчето му. Дали нещо в главата му не е съвсем като на другите, дали е имало инцидент или тежка болест - всичко в неговото разбиране зависи от това как ще поднесем информацията. Колко достъпно и на негов език ще прозвучи тя. Децата не разбират от медицински термини и сложни обяснение, но вярват в приказки и въображението им работи на високи обороти. Винаги може да повярва в невероятното. Винаги ще подкрепят доброто.

От дете до дете връзката е много близка, обикновено е с положителен знак – те се сприятеляват за секунди, подаряват си дреболии, светкавично се съюзяват срещу възрастните. Но когато детето срещу тях е различно, те се колебаят и не знаят как да се приближат. И го оставят настрана, на заден план пред другите си другарчета, с които е по-лесно. Точно това не бива да се случва. И педагогът, родителят играя тази роля – да е посредник, да обясни и да помогне децата да намерят начин да се свържат. Толкова, доколкото може да се влияе на възникването на приятелство. Има случаи обаче, в които "нормалните" деца веднага се сприятеляват с различните от тях и спонтанно започват да се грижат за тях, да ги защитават и покровителстват пред авторитетите.

“Когато на нас ни е трудно с различните, да вземем пример от останалите деца. Да поощрим доброто отношение и да го легализираме като код на общуване между всички нас.”

Децата са прекрасен учител в това отношение. Дори и да имаме предразсъдък, успеем ли въпреки него да убедим детето си да приеме различното от него, сами ще се убедим, че това е възможно, и ще променим и отношението си. Ползите за самото дете – толерантност, готовност да се отзове на помощ, старание да разбере преди да отблъсне, ще го направят по-добър възрастен. Ще направи и нас по-добри възрастни. Ще направи и нашето общество по-добро и благосклонно към различните деца и не само.