Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности

Можем ли да се научим от децата на толерантност?

Hera.bg

Цвети Цанева
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун, деца с проблеми в опорно-двигателния апарат, деца със смущения в развитието, хиперактивни, с нарушено зрение, слух. Дори децата с дислексия и заекващите все още трудно се приемат от обществото.

Всичко, което искат те и най-малкото, което можем да им предложим ние, уж нормалните, е пълноценно общуване. Да виждаме тях, а не болестта, да виждаме човека и сърцето, а не препятствията пред тях. Да се съобразяваме - нито да ги игнорираме, нито да драматизираме, със специалните им нужди. Но да не забравяме, че те жадуват и за съвсем обикновени неща, които нямат нищо общо с състоянието им – игра, усмивка, песен, прегръдка.

Ние възрастните можем да бъдем ужасно лицемерни. Признаваме различията им и сякаш за пред обществените очи и уши, сме толерантни, напипваме тенденциите тези деца да се интегрират в нашето общество и на пръв прочит го правим. Приемаме ги уж. Защото знаем как действа социалният принцип и преглъщаме понякога порива за отблъскване и игнориране. Но тайно не искаме да имаме нищо общо. А понякога сме истински чудовища. Махаме децата си от детската градина, ако има хиперактивно дете в групата. Не приемаме в училищния хор незрящото дете.

Социализацията, за която толкова много говорим, трябва да става между връстници, да се поощряват приятелствата и взаимопомощта. Защото както едните се учат да бъдат приети, така и другите се учат да свикват с различното.



Децата не са приучени толкова добре на социални норми, не са научени да лицемерничат и да правят компромиси с поведението си. Те са такива, каквито са, и реагират спонтанно. Както им диктува инстинктът. И при среща с различно дете той им казва - "пази се от различното и непознатото, защото това ще опази средата ти безопасна. Познато – безопасно, непознато – опасно.". И макар децата да слушат инстинктите си, те трябва да разберат, че непознато може да бъде и безопасно. Ключовата дума е "непознато".

Ако имаме добър контакт с детето си и попаднем на педагози с подобни разбирания, можем да разясним на детето, в какво се състои „различното” у другарчето му. Дали нещо в главата му не е съвсем като на другите, дали е имало инцидент или тежка болест - всичко в неговото разбиране зависи от това как ще поднесем информацията. Колко достъпно и на негов език ще прозвучи тя. Децата не разбират от медицински термини и сложни обяснение, но вярват в приказки и въображението им работи на високи обороти. Винаги може да повярва в невероятното. Винаги ще подкрепят доброто.

От дете до дете връзката е много близка, обикновено е с положителен знак – те се сприятеляват за секунди, подаряват си дреболии, светкавично се съюзяват срещу възрастните. Но когато детето срещу тях е различно, те се колебаят и не знаят как да се приближат. И го оставят настрана, на заден план пред другите си другарчета, с които е по-лесно. Точно това не бива да се случва. И педагогът, родителят играя тази роля – да е посредник, да обясни и да помогне децата да намерят начин да се свържат. Толкова, доколкото може да се влияе на възникването на приятелство. Има случаи обаче, в които "нормалните" деца веднага се сприятеляват с различните от тях и спонтанно започват да се грижат за тях, да ги защитават и покровителстват пред авторитетите.

Когато на нас ни е трудно с различните, да вземем пример от останалите деца. Да поощрим доброто отношение и да го легализираме като код на общуване между всички нас.

Децата са прекрасен учител в това отношение. Дори и да имаме предразсъдък, успеем ли въпреки него да убедим детето си да приеме различното от него, сами ще се убедим, че това е възможно, и ще променим и отношението си. Ползите за самото дете – толерантност, готовност да се отзове на помощ, старание да разбере преди да отблъсне, ще го направят по-добър възрастен. Ще направи и нас по-добри възрастни. Ще направи и нашето общество по-добро и благосклонно към различните деца и не само.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4290