„Докато смъртта ви раздели“ не винаги трябва да се разбира в буквалния смисъл. Ясно е, че в наши дни огромна част от връзките завършват с раздяла, за добро или лошо. Независимо дали сте били семейство в юридическия смисъл на думата или просто сте се обичали без условности, отчуждаването и катаклизмите във връзката не са невъзможна част от живота за когото и да било и е ясно, че за тях застраховка няма.

Случило се е - по една или друга причина, връзката е приключила и вие сте сами. Обаче, за разлика от всички останали раздели, които сте преживели в живота си, сега налице е детето (или децата) и е ясно, че нищо няма да е така просто, както е било някога.

Дали е време за нова любов не може да ви каже никой друг, освен вие самите. Няма универсална формула, която да изчисли периода, който трябва да мине след раздялата, преди си кажем, че е време и да се огледаме наоколо. При някои желанието за ново начало може да се появи след пет седмици, при други - след пет години. Зависи от отдаването ни към предишния партньор, от времето, което сме прекарали, свиквайки един с друг, зависи от самите нас. Но като родители - и от още някого.

Основното притеснение е детето - как ще му понесе промяната, един нов човек в семейството ще бъде ли добра идея...Факт е, че жените се притесняват много повече от мъжете да започнат нова любов. Това може да бъде обяснено с факта, че след раздяла децата по презумпция остават при майката и за нея е много по-трудно да балансира нещата. Всеки неин ход би рефлектирал върху детето и би засегнал неговия живот.

Ако чувствате, че вече сте готови да потърсите новата любов, не се притеснявайте от реакцията на никой друг, освен от тази на децата. Дайте си сметка как искате да се видите след 10-15 години и дали искате да остареете сама, само защото навремето сте се притеснявали от няколко „ами ако“. Никой не гарантира, че новата любов ви чака зад ъгъла, но ако не сте отворени да я познаете, със сигурност ще се разминете някъде по пътя. Много жени се страхуват да започнат нова връзка, защото мисълта за още един провал ги плаши и не искат да си го причиняват. Истина е, че няма застраховка за безоблачно бъдеще и вероятността да се разочаровате не е малка, а от вашето решение зависи и детето, така че отговорността е двойно по-голяма.

Груба грешка би било да сравнявате всеки нов човек, към когото проявите интерес, с бившия си партньор. Той е в миналото и не е важно нито как би реагирал в конкретната ситуация, нито дали ще ви хареса в червено. Характерно за повечето хора, които са били дълги години във връзка е, че им е необходимо време и общуване с различни хора, за да се отърсят от придобитите стереотипи. С децата, които в повечето случаи идеализират баща си е още по трудно да разберат, че "новият човек" идва с новите си качества и недостатъци и това не е баща им. Прокарвайте пътища помежду им, но опознавайте човека и за себе си - със своите собствени очи и сърце.

Няма нужда да запознавате всеки човек, с когото имате интимно привличане с децата си - това само ще ги обърка и разстрои. Едва когато почувствате, че е време, го представете на децата. Не по-рано. Добре е още преди да се появи нов човек, да говорите открито с децата си и да ги подготвите за всяко евентуално стечение на обстоятелствата по начин, подходящ за възрастта им. Всяко малко дете приема майка си за своя собственост и със сигурност ще има моменти, в които няма да ви е лесно, но с търпение и разбиране ще се справите с моментите на детска ревност. В никакъв случай не пренебрегвайте децата си за сметка на новите вълнения - те няма да ви го простят.

Има едно просто правило - няма как да се разочаровате от нещо, към което не сте имали големи очаквания, така че оставете надеждите за рицаря на бял кон. Така или иначе вече сте се сблъсквали с горчивата реалност и знаете, че понякога нещата се объркват. Вече сте по-предпазливи, искате или не. Ако смятате, че е време да се погрижите за личния си живот, просто си го кажете. Дайте заявка на себе си, че сте готови да опитате отново да бъдете щастливи в интимния си живот и не се притеснявайте да сбъркате. С малки стъпки, но с движение напред. И с твърдостта, че това някой ден трябва да се случи. Независимо какво мисли детето.