Когато сексът е източник на тревога

Жените между фригидността и хиперсексуалността

Hera.bg

Мая Петрова
Когато става дума за секс, ние жените винаги сме много по-емоционални. За нас сексът е изява на чувства, а не просто креватна гимнастика и желание да получиш върховната физическо освобождение. Защото, ако то не е свързано и с емоционална близост, целият сексуален акт е безсмислен. Какво се случва обаче, когато са налице силните чувства и усещането за емоционалната цялост с партньора, но чисто физическото удоволствие ни убягва? Или обратното - не можем да се наситим до степен на крайност? Колкото и често да сме чували изразите „сексът не е всичко” или „сексът не е толкова важен” и то изречени от жени, това изобщо не означава, че тези думи са истина. Такъв тип неудовлетвореност в една връзка, почти винаги води до трудности в цялостните взаимоотношения на партньорите.

Основните сексуални смущения при жената, лишаващи я от нормален сексуален живот са фригидността, аноргазмията и нимфоманията. Тези аномалии се срещат по-често, отколкото предполагаме и дори - без да подозираме.

Фригидност - нежелание за секс

Зад тази ужасна дума се крие липсата на сексуално желание или възбуда - липса, която за някои от нас е напълно неразбираема. За други, обаче тя е наистина мъчителна. Сексуалното желание, наречено либидо, се формира в зависимост от заобикалящата среда и е свързано с приток на кръв към органите в малкия таз. При жената това сексуално желание е малко по-слабо изразено в сравнение с мъжа и затова е необходимо да бъде по-силно стимулирано. Особеностите на либидото при жената са следните - липсва преди пубертета и след настъпването на менопаузата, значително намалява по време на бременност и за известно време след раждането. Това е напълно нормално, поради факта, че мислите и времето ни е изцяло заето от рожбата ни - знаем, че майчинският инстинкт е особено силен. Сравнително малко са щастливките, които споделят, че при тях не е имало подобни прояви преди и след раждането и че сексът по никакъв начин не ги е разочаровал. Защо, обаче при други нещата не стоят така? Кои са истинските причини за фригидността?

Обективната липса на секс - ако продължително време една жена не е имала партньор и не е водила сексуален живот, а е била изцяло погълната от работа и домашни задължения, тогава връщането на собствената и сексуалност може да бъде много труден процес.

Непрестанната и огромна физическа умора при някои жени също може да доведе до състоянието фригидност

Възпитание, при което сексът е бил тема табу, набеден за грях, нещо изключително срамно и неестествено, може да доведе до сериозни сексуални смущения в бъдеще.

Може да звучи не особено логично, но страхът от забременяване или раждане също може да бъде достатъчно основателна причина- някои жени изпитват неистов страх от факта, че могат да се сблъскат с бременност и раждане, което също до голяма степен се корени в детството им или в това, че са чели или видели неща, които са ги травмирали

Физиологични: операции по отстраняване на матката и яйчниците- след тях много голяма част от жените губят своята сексуалност. И не на последно място- някои заболявания, свързани с нарушения в щитовидната и надбъбречната жлеза, също потискат либидото. При дълготрайна употреба на някои лекарства.


Аноргазмия - невъзможност да бъде изпитан оргазъм

Неспособността за достигане на оргазъм е нещо особено трудно за преодоляване. Единственият начин да бъде наистина преодоляна е да бъдат разгадани и отстранени причините. Повечето жени не са запознати към кого да се обърнат за медицински съвет, а някои изпитват огромно неудобство да говорят за това. Срамът тук е абсолютно ненужен, най-вече защото оргазмът е сложно мозъчно изживяване и причините за липсата му се търсят основно в нервната система - периферни нерви, гръбначен и глaвен мозък. От тук идват и най-честите причини за аноргазмията:

Хронично натрупан стрес и умора

Невъзможност за отпускане по време на секс - това зависи до голяма степен от свързаността ви с партньора и доверието в него

Кратка продължителност на сексуалната игра- вече казахме, че на нас жените ни е необходимо много повече време и допълнителни стимули за да бъдем предразположени напълно за сексуалния акт

Комплекси, свързани с килограмите, определени части на тялото или определен начин на възпитание, довел до поставянето на непреодолими граници пред секса

Физиоллогични: Употребата на някои лекарства и тук е рискована- антидепресантите са най-известните „страстоубийци” – повечето от тях предизвикват намаляване на нивото на допамин в мозъка, което се свързва с предаването на информация в областите, отговорни за изпитването на оргазъм. Травми в тазовата област, претърпените операции на женските полови органи, разкъсването на нерви и съдове при усложнено раждане или цезарово сечение, никога не бива да бъдат подценявани - те са не малка част от причинителите на аноргазмията Съществува и една малка група от хора, при които неспособността за изпитване на оргазъм е вродена. Тук причините са все още неизяснени.


Нимфомания (хиперсексуалност) – патологично повишено либидо

често е повод за вицове или копнежи в мъжките разговори, но повишената сексуалност може да е истинско мъчение както за потърпевшата жена, така й за този, който я обича и търси обвързване. Причина за нимфоманията е на психична основа, но има и конкретно физиологично обяснение – повишено производство на хормони, с което централната нервна система не може да се справи и да овладее. Поддаването им е с всякаква липса на задръжки, което на практика не се изразява само в освободено поведение, но и в далеч по-тревожни измерения. Жените с повишена сексуалност правят по-непредпазлив, рискован и безразборен секс. Не могат да владеят желанието си и нараняват близките си, без да го искат. На тях им е трудно всякакво обвързване и задържането върху един сексуален партньор. Липсата на задръжки и безогледността в отношенията може да се корени в травма от детството и специализираната помощ е повече от необходима, защото нимфоманията може да причини депресия, тревожност, самота. В развитите страни на т.нар. пристрастени към секса се гледа сериозно и с тях работят много специалисти, защото това са почти изцяло нефункциониращи за себе си, семейството и обществото хора.

Сексуално влечение и наслада са важни за всеки здрав човек, а сексуалността е твърде сложно нещо, за да има готови рецепти за проблемите в нейното изразяване. Колкото повече мислим за това, толкова повече не можем да се отдадем на усещанията. Да се освободим и да бъдем честни със себе си и партньора. Когато усещаме, че има нещо в нашия интимен живот, което не можем да овладеем, задължително трябва да се обърнем към сексолог и дори психолог. Имаме ли някакви заболявания, подозираме ли за такива, чувстваме ли се прекалено уморени и нервни, претърпели ли сме операции, пием ли лекарства- все въпроси, на които трябва да отговорите и да си изясните с помощта на специалист, за да тогава и вашата сексуалност ви отговори с несравнима наслада.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=4322